Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ще го сторим, когато хората доближат — каза Ешонаи.
— Защо? Нека го направим тази вечер.
— Глупости — обясни Ешонаи. — Това оръжие трябва да се използва в битка. Ако предизвикаме неочаквана буря сега, алетите няма да дойдат и ние няма да спечелим тази война. Трябва да чакаме.
Венли доби замислен вид. Най-накрая се усмихна и кимна.
— Какво е това, което знаеш, но не ми казваш? — полита Ешонаи и хвана сестра си за рамото.
Венли се усмихна още по-широко.
— Ти ме убеди. Трябва да чакаме. Все пак бурята ще духа не накъдето трябва. Или всички други бури са духали в неправилната посока, а тази ще бъде първата, която да духа в правилната?
Неправилната посока?
— Откъде знаеш за посоката?
— Песните.
Песните. Но… те не казват нищо за…
Нещо дълбоко вътре в Ешонаи я подтикна да продължи.
— Ако това е вярно — рече тя, — ще трябва да чакаме, докато хората не дойдат направо тук, за да ги приклещим в бурята.
— Тогава правим това — съгласи се Венли. — Аз ще се заема с обучението. Оръжието ни ще бъде готово.
Тя говореше в Ритъма на Желанието, подобен на стария Ритъм на Очакването, но по-страстен.
Венли се отдалечи заедно с някогашния си съпруг и с много от своите учени. Явно тази форма им беше удобна. Твърде удобна. Не може да са я носили по-рано… или може?
Ешонаи потисна писъците и отиде да подготвя следващия батальон войници. Открай време ненавиждаше да бъде военачалник. Каква ирония — тя ще бъде запомнена в песните им като пълководеца, най-накрая съкрушил алетите.
I-14
Таравангян
Таравангян, крал на Карбрант, се събуди със схванати мишци и болки в гърба. Не се усещаше глупав. Това бе добър знак.
Той седна със стон. Болките вече бяха постоянни и най-добрите му лечители можеха само да клатят глави и да го убеждават, че е здрав за възрастта си. Здрав. Ставите му пукаха като дънери на огъня и не можеше да се изправя бързо, за да не изгуби равновесие и да не падне на пода. Да остаряваш значеше да изтърпиш най-голямата измяна, измяната на собственото ти тяло срещу теб самия.
Той седеше в кревата си. Водата тихо се плискаше в стената на каютата му, а въздухът миришеше на сол. Той обаче чуваше викове наблизо. Корабът е пристигнал навреме. Отлично.
Докато се събуждаше, при него дойде прислужник с маса и друг прислужник с топла влажна кърпа — за бърсане на лицето и ръцете. Зад тях чакаха Оценителите на краля. Колко време измина, откак Таравангян оставаше сам, наистина сам? Не и откак го споходиха болките.
Мабен почука на отворената врата със закуската му — задушена и подправена зърнена каша — на поднос. Предполагаше се, че е добра за тялото му. Имаше вкуса на водата от измитите съдове. Блудкава водица. Мабен пристъпи, за да постави яденето, но Мрал — тайленец в черна кожена ризница, който бръснеше главата и веждите си — я спря и положи ръка върху нейната.
— Най-напред Изпитите — обясни Мрал.
Таравангян вдигна очи и посрещна погледа на грамадния мъж. Мрал можеше да се надвеси над някоя планина и да сплаши самия вятър. Всички смятаха, че той е главният телохранител на Таравангян. Истината бе по-обезпокоителна.
Мрал решаваше дали Таравангян ще изкара деня като крал или като затворник.
— Определено можете да го оставите да закуси най-напред! — рече Мабен.
— Днес е важен ден — тихо произнесе Мрал. — Искам да знам оценката от изпитването.
— Но…
— Той има правото да изисква това, Мабен — намеси се Таравангян. — Да започваме.
Мрал отстъпи и се приближиха Оценителите — трима бурегадатели в преднамерено чуждоземски одежди и шапки. Поднесоха известен брой страници, покрити с цифри и глифи. Те бяха днешната разновидност на последователност от все по-трудни математически задачи, съставени от самия крал в един от по-добрите му дни.
Той взе писалката с колебливи пръсти. Не се чувстваше глупав, но пък последното се случваше рядко. Само в най-лошите дни веднага усещаше разликата. В тези дни умът му бе гъст като катран, той се чувстваше като затворник вътре в него и осъзнаваше, че нещо изключително важно не е наред.
За щастие, днешният ден не бе такъв. Той не беше съвършено малоумен. В най-лошия случай щеше да излезе много глупав.
Захвана се за работа и реши тези от математическите задачи, които можа. Отне му близо час, но през това време той можа да прецени умствените си способности. Както и подозираше, не бе извънредно умен — но не беше и тъп. Днес… днес беше на средно равнище.
Таравангян върна задачите на бурегадателите, които се съвещаваха с приглушени гласове. Те се обърнаха към Мрал.