Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Толкова умен от една страна. Толкова глупав от друга. Това ли е твоята шега, Нощна пазителко?, запита се той. Това ли е урокът, който трябва да усвоя? Теб изобщо грижа ли те е за уроците, или това, което ни сторваш, е просто за твое собствено забавление?
Той отново съсредоточи вниманието си върху книгата — Диаграмата. Великата схема, измислена в неговия изключителен ден на ненадминат ум. Тогава той също изкара целия ден вперен в една стена. Той писа върху нея. Бърбореше през цялото време, правеше връзки, които никой преди него не е правил, и надраскваше всичко по стените, по пода, дори и по достъпните му части от тавана. Повечето от написаното беше с особено писмо — измислен от него самия език, понеже всички познати на Таравангян азбуки не можеха да предават достатъчно точно идеите. За щастие се бе сетил да издълбае ключа върху таблата на своя креват — иначе нямаше да могат да разберат постижението му.
Те тъй или иначе едва го разбираха. Прелисти няколко страници, преписани точно от стаята му. Адротагия и учените ѝ бяха сложили бележки тук-таме и предлагаха теории за възможното значение на различни рисунки и списъци. Бележките бяха написани с женското писмо — Таравангян го бе научил преди години.
Записките на Адротагия на една от страниците сочеха, че изображението явно е рисунка на мозайката на пода в кралския дворец на Я Кевед. Тук той се спря. Може и да имаше връзка с работата за днешния ден. За съжаление обаче днес не бе достатъчно умен, та да проумее много от книгата или от тайните ѝ. Трябваше да се осланя на това, че по-умното му „аз“ е било точно в тълкуването на гения на още по-умното му „аз“.
Затвори книгата и остави лъжицата.
— Да действаме.
Стана и излезе от каютата с Мрал от едната и Адротагия от другата страна. Показа се на светлината на слънцето, пред гледката на димящия крайбрежен град — разположен върху огромни, прилични на тераси образувания, подобни на плочи или на ръбове от шистокор. Останките на града ги покриваха и излизаха извън тях. Някога гледката е била великолепна. Сега беше в черно, а постройките — дори и дворецът — бяха разрушени.
Веденар, някога един от големите градове на света, днес не бе нищо повече от купчина камъни и пепел.
Таравангян се задържа на релинга. Когато вчера корабът му влезе в залива, градът бе изпъстрен от червения блясък на горящите здания. Те изглеждаха живи. По-живи от това. Вятърът духаше откъм океана и го побутваше откъм гърба. Той отвяваше пушека навътре, надалеч от кораба, та кралят едва можеше да го усети. Цял град гореше точно пред погледа му, а миризмата се губеше във вятъра.
Скоро щеше да настъпи Дъждовният сезон. Може би той щеше да отмие част от разрухата.
— Хайде, Варго — обади се Адротагия. — Чакат ни.
Той кимна и влезе с нея в лодката, за да ги откарат на брега. Някога градът имаше големи докове. Вече не. Едната от враждуващите страни ги разруши, за да държи другите настрана.
— Невероятно — отсече Мрал, докато се настаняваше до него в лодката.
— Ти май каза, че повече няма да изпитваш задоволство — рече Таравангян и стомахът му се обърна при вида на един от куповете в края на града. Мъртви тела.
— Не изпитвам задоволство — обясни Мрал, — а страхопочитание. Осъзнавате ли, че войната на Осемдесетимата между Емул и Тукар продължи шест години и не е довела дори отчасти до такова опустошение? Я Кевед се самоизяде за няколко месеца!
— Превръщатели — прошепна Адротагия.
Повече от това. Дори и в болезнено обикновеното си състояние Таравангян можеше да прецени, че е така. Да, с Превръщателите за набавяне на храна и вода войските можеха да се придвижват бързо — нямаха каруци и обози, които да ги бавят — и да започнат кланицата почти незабавно. Обаче Емул и Тукар също разполагаха с Превръщатели.
Моряците загребаха към брега.
— Има и още — продължи Мрал. — Всеки от Върховните принцове искаше да превземе столицата. Това ги застави да застанат един срещу друг. Беше почти като войните на някакви северни диваци, с определено време и място за размахване на копия и крещене на заплахи. Само дето тук обезлюдиха кралството.
— Мрал, нека се надяваме, че преувеличаваш — отбеляза Таравангян. — Ще се нуждаем от населението на това кралство.
Той се извърна и за миг потисна чувствата си при вида на труповете по крайбрежните скали — мъже, загинали при падането си от върха на близката скала в океана. Хребетът обикновено пазеше пристана от бурите. При войната бе използван за убийства — едната войска избута другата от ръба.