Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Имат Призванията — продума Лан, докато мотаеше пръстите си. Смятане с пръсти? — Светилищата помагат.
Тя поклати глава.
— Защо не чуваме нищо от Него, Лан? Според Вестителите сме победили Пустоносните и Ахариетиам е била голямата победа за човешкия род. Но защо Той не ги е изпратил да говорят с нас и да ни съветват? Защо не са дошли по времето на Йерокрацията, за да ни изобличат? Ако вършеното от Църквата е било толкова лошо, къде е словото на Всемогъщия срещу нея?
— Аз… Ти нали не предлагаш да се върнем към това?
Той извади кърпичка и докосна врата и главата си. Този разговор вървеше все по-зле.
— Не знам какво предлагам — прошепна тя. — Само отбелязвам, че нещо не е наред. Всичко това е изключително лошо.
Тя го изгледа и стана.
— Приемам предложението ти.
— Приемаш го?
— Няма да напусна Колинар — отговори тя. — Ще остана тук и ще върша каквото добро мога.
— И няма да докарваш неприятности на останалите арденти?
— Аз нямам никакви разправии с ардентите — обясни тя и му подаде ръка, за да му помогне да стане. — Просто ще опитам да давам добър пример за следване.
— Добре тогава. Това ми прилича на добър избор.
Тя се отдалечи, а той леко потупа главата си. Тя не беше обещала — не изрично. Лан не знаеше доколко трябва да се тревожи за това.
Излезе, че е трябвало да бъде много притеснен.
На следващата сутрин той пристъпи в Залата на Народа — голяма открита сграда в сянката на двореца, където кралят се занимаваше с грижите на своите поданици. Вътре се тълпеше разбъбрало се множество арденти.
Лан вече бе чул, но трябваше да види лично. Проби си път напред. Там със сведена глава бе коленичила Паи. Явно беше рисувала цялата нощ и бе изписвала глифи по пода на светлината на сферите. Никой не я беше забелязал. Обикновено постройката беше здраво заключена, когато не я ползваха, и жената е започнала работа доста след като всички са били заспали или пияни.
Десет големи глифи бяха изписани право върху камъка на пода и достигаха до подиума с Обикновения Трон на краля. Глифите изобразяваха десетте глупави качества, представени от десетимата глупци. До всеки глиф с женско писмо беше обяснено как кралицата въплъщава всеки от глупците.
Лан четеше с ужас. Това… това не просто укоряваше. То бе осъждане на цялата управа, на светлооките и на самия престол!
Паи бе екзекутирана на следната сутрин.
Бунтовете започнаха вечерта.
I-13
Да допринесеш със своето
Гласът дълбоко вътре в Ешонаи продължаваше да крещи, дори и когато тя не напяваше стария Ритъм на Мира. Намираше си работа, за да го заглушава, и обикаляше съвършено кръглото плато точно до Нарак, където войниците ѝ често се обучаваха.
Нейният народ се превърна в нещо древно, ала и в нещо ново. Нещо могъщо. Стояха строени в редици на платото и си напяваха в Ритъма на Яростта. Тя ги разделяше според бойния им опит. Новата форма не правеше някого войник; повечето бяха работници през целия си живот.
И те щяха да допринесат със своето. Щяха да осъществят нещо величествено.
— Алетите ще дойдат — изрече Венли, докато вървеше покрай Ешонаи, разсеяно призоваваше енергия в пръстите си и я оставяше да се носи между тях двете. Венли често се усмихваше, откак носеше новата форма. В други отношения формата не я беше променила въобще.
Ешонаи знаеше, че тя самата се е променила. Но Венли… Венли се държеше по същия начин.
Тук нещо не беше наред.
— Съгледвачът, който изпрати съобщението, е убеден в това — продължи сестра ѝ. — Твоята среща с Тоягата явно ги е насърчила да действат, и хората смятат да нанесат удар в посока на Нарак с войските си. Разбира се, това може да се превърне в погром.
— Не — възрази Ешонаи. — Не. Няма грешка.
Венли я погледна и се спря на каменистото пространство.
— Нямаме нужда от повече обучение. Трябва да действаме сега, за да предизвикаме буря.