Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Вземете този и отсечете ръцете, с които е удрял тази красавица! Обесете го, а парите и имотите му предайте на Ибрахим!
Така и направили. Но докато всичко това ставало, ето че дошъл Абул Лейс, управителят на Басра и баща на Джамила. Той поискал подкрепата на халифа срещу Ибрахим, сина на владетеля на Египет Хасиб, като му се оплакал, че е отвлякъл дъщеря му.
— Но благодарение на него тя бе спасена от мъчения и смърт! — рекъл халифът. Той наредил да доведат сина на Хасиб и когато това било сторено, се обърнал към Абул Лейс: — Съгласен ли си този момък, син на султана на Египет, да стане твой зет, като се ожени за дъщеря ти?
— Слушам и се подчинявам на Аллаха и на тебе, емир на правоверните! — отговорил той.
Извикал халифът кадия и свидетели, омъжил девойката за Ибрахим бен Хасиб, дарил му всичките богатства на Сандалани и му приготвил всичко за път и завръщане в родината му. Там той живял в голяма радост и огромно щастие, докато и при него не дошъл онзи, който сладости прекъсва и близък от близък откъсва! Хвала на Всевишния, който е вечно жив и не умира!…
Приказка за сарафина Абдул Хасан от Хорасан и Шаджарат ад-Дур
Разправят също, царю честити, че халиф Муатадид би-л-Лях бил човек, който работел много и имал благородна душа. В Багдад той имал шестстотин везири и нищо от хорските дела не оставало скрито за него. Веднъж той излязъл с Ибн Хамдун да види какво става в града. Горещината и зноят го поизморили и двамата спрели в една красива пресечка. Насреща си видели прекрасна, високо извисена сграда, която показвала, че стопанинът й има изискан вкус. Седнали на скамейка пред портата й да си починат. Точно тогава от къщата излезли двама слуги и единият рекъл на другия:
— Дано днес ни дойде някой гост, че господарят ни сяда на маса само ако има поне двама гости! Все търсим, но никого не виждаме!
Учудил се халифът на тези думи и казал на Ибн Хамдун:
— Това показва, че стопанинът на този дом е благороден мъж! Трябва да посетим дома му! — после се обърнал към слугата: — Предупреди господаря си, че ще му гостуват двама чуждоземци!
Да не забравим да отбележим, че когато халифът се разхождал между поданиците си, той се обличал като търговец.
Затичал се слугата при господаря си да му съобщи новината. Той се зарадвал и излязъл лично да ги посрещне. Бил мъж с хубаво лице и благородни черти, в бяла ленена риза и позлатен плащ, от него лъхал хубав аромат, а на ръката си носел пръстен с рубин. Той поздравил двамата и рекъл:
— Добре дошли на гостите, които ме възнаграждават толкова щедро с присъствието си!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че халиф Муатадид и Ибн Хамдун влезли в къщата и видели в нея стройни слуги и омайни кътчета, подобни на късчета от рая. По-късно Ибн Хамдун разказвал за тази среща следното:
Погледнах към халифа и забелязах, че лицето му се промени. Познавах по изражението му кога е доволен и кога — ядосан. Помислих си: „Защо ли се ядоса?“ Донесоха златен леген, измихме си ръцете. Разстлаха копринена покривка, сложиха върху нея трапеза от бамбук.
— В името на Аллаха! — заговори стопанинът. — За бога, гладът ме изгриза отвътре! Бъдете добри, хапнете си от скромните ми ястия, както повеляват добрите нрави!
Той започна да разкъсва кокошките, да реди месата им пред нас, да се смее, да произнася стихове. Хапнахме, преместихме се в друга стая. Там сложиха трапеза с райски плодове и вкусни сладкиши. Но халифът продължаваше да се мръщи, не се усмихваше, а уж душата трябва да се радва в такива мигове, пък и по навик той обичаше веселбата и песните. Знаех, че не е човек злоблив или завиждащ, и пак си помислих: „Защо ли е намръщен?“ Донесоха прибори за пиене и прозрачно вино с кани от злато, сребро и кристал. Стопанинът чукна по вратата на съседната стай с бамбуковия си бастун, тя се отвори и от там излязоха три неволници с девствени снаги и с лица като слънце по пладне. Едната свиреше на уд, другата удряше джанак, третата танцуваше. Подадоха ядки и плодове.
— Ти благородник ли си? — запита халифът.
— Не, господине, от търговския еснаф съм! — отговори стопанинът. — Хората ме знаят като Абул Хасан Али, син на Ахмед от Хорасан!