Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Скъсай джоба си, иди при него и го помоли да ти го ушие! — рече той. — Плати му десет динара!
Не направих това, а взех два отрязъка гръцка коприна и казах на шивача:
— Скрой ми и ми уший от това четири наметала — две с ръкави и две без ръкави! — когато той свърши наметалата, му платих много повече, отколкото се полагаше. Подаде ми ги и аз му рекох: — Вземи ги за себе си или ги продай на някой желаещ!
Започнах да го посещавам и да присядам при него все по-дълго. Уших и други дрехи и му казах:
— Закачи ги пред работилницата! Който ги хареса, нека си ги вземе!
Той последва съвета ми. Хората, които излизаха от двореца на халифа, си харесваха по някоя дреха, която аз бях поръчал, и аз им я дарявах. Веднъж шивачът ми каза:
— От дълго време, синко, чакам да ми разкажеш историята си! Ти уши при мене сто скъпи дрехи, всяка дреха струваше много пари, а ти ги изподари на хората! Това не е работа на търговец — търговецът държи сметка за всеки дирхам! Разкажи ми истината, че да ти помогна с каквото мога!
— Искам да се оженя за една от неволниците в двореца на халифа! — отговорих аз.
— Аллах да ги порази! — възкликна той. — Как може така да съблазняват хората! Знаеш ли я как се казва?
— Не! — отвърнах, но после му я описах и той рече:
— Горко ти! Та това е свирачката на уд при халиф Мутауаккил! Но нея винаги я пази един мамелюк! Сприятели се с него, пък дано той ти помогне!
И докато разговаряхме, ето че същият този мамелюк се появи пред портата. Държах в ръцете си една дреха, която току-що ми бе ушил шивачът — бе от разноцветна коприна. Той се загледа в нея, после пристъпи към мене и ме запита:
— Кой си ти?
— Търговец съм! — отговорих.
— Продаваш ли тази дреха?
— Да!
Той си избра общо пет дрехи и запита:
— Колко струват петте?
— За теб — нищо! — отговорих аз.
Той се зарадва. Прибрах се у дома, взех от там една моя дреха, обсипана с якути и бисери — струваше пет хиляди динара! Занесох му я като дар. Той я прие, вкара ме в някаква стая в двореца и запита:
— Как те наричат търговците?
— Просто търговец! — отговорих.
— Ти ме развълнува! Дари ми толкова неща, че ми грабна сърцето! И това май вярно ми подсказва, че си Абул Хасан от Хорасан, известен с прякора си Сарафина! — аз се разплаках, а той продължи: — Защо плачеш? За бога, онази, заради която плачеш от страст, крие още по-голяма страст към тебе! Слухът за станалото между вас се е пръснал между всички неволници в двореца!
— Искам да ми помогнеш в бедата! — рекох.
Обеща ми да се срещнем следващия ден. Прибрах се у дома, а когато се съмна, се върнах при него и той ми каза:
— Вчера, когато тя свърши службата си при халифа, влязох в стаята й и й разказах всичко за тебе! Тя много иска да се срещнете! Стой в стаята ми, докато се мръкне!
Когато се мръкна, той се появи отново. Носеше златотъкана риза и халифска огърлица. Облече ме, накичи ме, обля ме с благовония и аз заприличах на халифа. Заведе ме до един коридор с два реда врати от двете страни…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абул Хасан от Хорасан:
Мамелюкът се спря и ми каза:
— Това са стаите на неволниците. Като минаваш пред вратата на всяка една, оставяй пред нея по едно зърно бакла — халифът има такъв навик! Ще стигнеш до втория коридор от дясната страна! Ще видиш стая със стъпало и мраморна врата. Бутни я! Но първом преброй вратите! Влез в тази стая! Там ще видиш познатата си и ще останеш при нея! И дано Аллах ми помогне после да те измъкна, па макар и в сандък!
Остави ме и се върна. Вървях и броях вратите, поставях по едно зърно бакла пред всяка една. Стигнах до средата на коридора, когато изведнъж дочух силен шум и видях светлина на свещи, която се движеше към мене! Скрих се в сянката на една врата и зърнах халифа. Около него вървяха неволници. Чух отвътре една неволница да казва:
— Абе, сестро, ние двама халифи ли имаме? Нали халифът вече мина — усетих дъха на неговото алое! По обичай той вече остави зърно бакла пред стаята ми! Сега виждам светлината на свещите — и пак той идва!