Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ти знаеш ли кой съм аз, човече?
— За бога, не познавам нито тебе, нито благородния ти спътник!
— Стопанино! — заговорих аз. — Пред тебе е емирът на правоверните Муатадид би-л-Лях, внук на Мутауаккил аля-л-Лах!
Скочи човекът, целуна земята пред халифа, разтреперан от страх, и промълви:
— О, емир на правоверните! Ако си намерил при мен нещо да не достига или ако съм показал неуважение към твоя светлост, прости ми!
— Не може да има по-голямо уважение от това, което ни оказа! — рече халифът. — Но онова, което си скрил, трябва да го допълниш с разказа си! Ако ти повярвам, ще се спасиш от гнева ми, но ако не ми кажеш истината — ще те затворя, защото имам ясни доказателства срещу тебе, и ще те измъчвам, както никой никога не е измъчвал!
— С помощта на Аллаха ще ти разкажа всичко! — възкликна човекът. — Какво съм скрил в душата си, емир на правоверните?
— Когато влязох в дома ти — каза халифът, — видях колко е хубав и светъл, как е уреден и украсен, но тук върху всичко, дори върху дрехите ти, е името на дядо ми Мутауаккил аля-л-Лах!
— Така е! — отговорил човекът. — Нека Аллах ти помага винаги справедливостта да бъде твой спътник, а истината — твоя дреха! Пред милостта ти никой не може да говори друго освен истината!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И СЕДЕМДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Халифът наредил на Абул Хасан да седне и да разкаже историята си. Човекът заговорил:
— О, емир на правоверните, Аллах да ти помогне да побеждаваш в негово име и да те дари с благата си! Аз ще ти разкажа всичко!
И той заразказвал:
Баща ми, о, емир на правоверните, работеше на пазара на сарафите, продавачите на благовония и търговците на платове. Във всеки пазар той имаше сергия за различни стоки. Беше наел една стая в пазара на сарафите, за да се преоблича в нея, после отвори и дюкян. Скоро парите му нямаха брой и чет. Бях негов единствен син, той ме обичаше. Когато усети, че смъртта тропа и на неговата врата, той ме извика, повери ме на майка ми и се прибра в лоното на Аллаха. Останах сам и се отдадох на удоволствия — ядях и пиех заедно с дружина приятели. Майка ми ми забраняваше, ругаеше ме, но аз не я слушах. Но ето че парите се свършиха. Разпродадох всички имоти, остана ни само къщата. Тя бе хубава къща, о, емир на правоверните!
— Искам да продам и къщата! — казах на майка си.
— Синко, ако я продадеш, ще бъдеш опозорен, защото няма да има къде глава да подслониш! — възрази тя.
— Тя струва пет хиляди динара! — отговорих аз. — Ще купя по-малка за хиляда, а с останалите ще завъртя търговия!
Тя пожела сама да купи къщата от мене. Отвори долапа и извади порцеланово гърне, в което имаше пет хиляди динара. Стори ми се, че покривът рухна върху главата ми.
— Синко — каза тя, — не си мисли, че това са пари от баща ти! Това са пари от моя баща! Спестих ги за времето, когато ще има нужда! Докато баща ти беше жив, бях богата и нямах нужда от тях!
Грабнах парите от нея и пак се върнах към старото — ядене, пиене, веселби, — докато похарчих и тези пет хиляди! Не приемах от майка нито дума, нито съвет. После й казах:
— Искам да продам къщата!
— Синко! — възрази тя. — Аз вече те спрях да я продаваш! Как може да я продадеш повторно?
— Не дрънкай много — трябва да я продам! — креснах аз.
— Аз я купувам за пет хиляди динара! — рече тя. — Но няма да ти ги дам, а сама ще поема делата ти в ръцете си!
Продадох й я отново за същата цена и тя пое делата ни в ръцете си. Извика посредниците на баща ми и даде на всекиго по хиляда динара да търгуват. Така парите останаха в ръцете й, тя следеше какво се дава и какво се взема. Даде и на мене да завъртя търговия и ми викна:
— Сядай в дюкяна на баща си!
Послушах я, о, емир на правоверните! Влязох в дюкяна на пазара на сарафите! Появиха се приятели, които купуваха от мене. Споходи ме печалба, парите ми станаха повече! Когато видя, че вече съм по-добре, майка ми ми показа всичките скъпоценности, които бе пазила у себе си, върна ми и онези имоти, над които беше наложен запор. Парите ми станаха колкото преди. Живях така известно време. В дюкяна си отделих втора стая за почивка. Седях си веднъж в нея, когато влезе неволница — по-хубава очите ми не бяха виждали!