Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Странно, онзи бе облечен в халифски дрехи! — рече другата. — Никой не би се осмелил на такава работа!
Светлината се приближи към мен, целият се разтреперих, стигнаха до стаята на моята позната. Чух халифът да пита:
— Тази стая на кого е?
— На Шаджарат ад-Дур! — бе отговорът.
— Повикайте я!
Извикаха я, тя излезе, целуна нозете на халифа и той каза:
— Искаш ли да пийнеш тази вечер?
— Ако твоя милост настоява и моят образ не те задява — не ми се ще да пия! — отговори тя.
— Кажете на хазнадаря да я дари с такава и такава огърлица! — разпореди се халифът и нареди всички да влязат при нея.
Оказах се между девойките, които носеха свещите. Една от тях ме забеляза и запита:
— Кой е този? — хвана ме, издърпа ме в някаква друга стая и ми викна: — Ти пък кой си?
Целунах земята пред нея и отговорих:
— Господарке, призовавам те в името на Аллаха, спести кръвта ми! Спасиш ли живота ми — ще бъдеш по-близо до Аллаха!
— Сигурно си крадец! — рече тя.
— Не, за бога, не съм крадец! Нима ти приличам на крадец?
— Кажи ми кой си, и ще бъдеш в безопасност!
— Аз съм един влюбен глупак! Страстта и глупостта ме доведоха тук и ето че попаднах в капан!
— Постой тук, докато се върна! — разпореди се тя. Излезе и ми донесе дрехи на неволница. Облякох ги и тя каза: — Излез след мене! — а като я последвах до стаята й, ми нареди: — Влез тук! — влязох. Тя ме доведе до леглото си в богата постилка и каза: — Седни! Ако ти си Абул Хасан Сарафина от Хорасан — няма от какво да се боиш!
— Аз съм! — признах си.
— Аллах ще запази кръвта ти, ако си искрен, но ще загинеш, ако си крадец! — рече тя. Облякъл си дрехи на халифа, дъхаш на неговите благовония! Ти си възлюбленият на Шаджарат ад-Дур, а аз съм сестра й! Тя постоянно ми разказва за тебе, казва, че е взела от тебе пари, без да ти ги връща, но ти въпреки всичко си останал същият, после как си я проследил до брега на реката и си целунал земята под стъпките й! Ти си запалил в сърцето й огън! Но как си се добрал до тук? Тя ли ти нареди? Животът ти е в опасност!
— За бога, господарке, сам се хвърлих в тази гибел! — отговорих й. — Искам само да я видя, да я срещна, Аллах ми е свидетел, никога не съм имал намерение да върша нещо грешно с нея!
— Аллах те спасява, щом е така! Вече съм ти простила! — тя викна слугинята си и й нареди: — Ей ти! Иди при Шаджарат ад-Дур и й кажи, че сестра й я кани при нея тази вечер, защото душата й е притеснена!
Слугинята излезе и след малко ни донесе отговор: „Аллах да ти даде дълъг живот, всичко съм готова да направя за тебе! За бога, сега ме тормози главоболието на халифа — а ти знаеш как той ме зачита!“ Тогава сестрата наредила:
— Върни се и й кажи непременно да дойде — има една тайна работа, дето двете си я знаем само!
Върна се слугинята и доведе моята възлюблена. Сестра й я посрещна, прегърна я и викна:
— Ей, Абул Хасан! Излез и целуни ръката й!
Бях се скрил. Излязох, о, емир на правоверните, и когато тя ме видя, възкликна:
— Как успя да се окажеш в дрехите, накитите и благовонията на халифа?
Разказах й за станалото и какъв страх съм брал, а тя рече:
— Много си си изпатил заради мене! Хвала на Аллаха, който е превърнал злото в добро! А най-голямото добро е, че си се добрал до моя дом и до дома на сестра ми!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абдул Хасан от Хорасан:
Поведе ме тя, о, емир на правоверните, към стаята си и рече на сестра си:
— Бях се заклела да не се срещам с него в харема, но щом той е жертвал живота си и е претърпял тези ужаси, ще бъда пръст под стъпките на нозете му и прах от отпечатъците по тях! Ще видиш какво ще направя, за да се съберем според закона! Цялата си душа ще изстискам, но ще се изхитря да бъде така!
И докато си говорехме, о, емир на правоверните, отново чухме шум. Видяхме, че халифът се е върнал и пак иска да влезе при нея. Тя ме бутна и ме затвори в скрина си, заключи го и излезе да го посрещне. Покани го да седне, нареди да донесат вино. По онова време халифът обичаше Банджа, майката на Муатаз би-л-Лях, но двамата нещо се бяха скарали. Тя се славеше с невиждана хубост и поради това не се примиряваше с него, а той бе силен владетел и поради това не се примиряваше с нея и не даваше вид, че му е мъчно, преструваше се, че не й обръща внимание и че всички неволници са равни на нея, и поради това често наминаваше из стаите им. Обичаше песните на Шаджарат ад-Дур и й нареди да попее. Тя взе уда, опъна струните му и запя: