Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Нека десет от вас потанцуват и попеят! — рекла тя.
След танца на десетте девойки всички заобиколили Джамила и се замолили:
— Господарке, искаме и ти да потанцуваш!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че неволниците продължавали да настояват и тя да играе, докато накрая Джамила съблякла горната си дреха и останала по риза от златно платно, обшита със скъпоценности. Изпъчили се гърдите й като нарове, блеснало лицето й като луна при пълнолуние. Тя танцувала по непознат за Ибрахим начин, ръцете й се извивали така, че напомняли поклащането на стройни тополи при хладен вятър. Тя била, както е казал поетът:
Или както е казал друг:
Гледал я Ибрахим и така си мислел, когато тя изведнъж метнала поглед към него, зърнала го, променил се цветът на лицето й и тя казала на неволниците:
— Вие пейте, аз ей сега ще дойда!
Грабнала някакъв дълъг нож и пристъпила към скривалището. Но когато се приближила, Ибрахим загубил свяст. Тя се навела над него, лицето й се доближило до красния му лик, мигом изпуснала ножа и си рекла: „Всемилостивият преобръща сърцата!“ И когато момъкът дошъл на себе си, го заговорила:
— Не бой се, момко! Няма от какво да се боиш! Кажи ми кой си? Какво те е довело до това място? — той целунал земята пред нея и долепил лицето до полите й. — Остави това, за бога! — възкликнала тя. — Аз друг мъж не съм виждала, а сега само ти оставаш в спомена ми! Кой си?
Ибрахим й разказал историята си. Тя се смаяла от думите му и рекла:
— Господине, моля те, кажи ми, ти ли си наистина Ибрахим бен Хасиб?
— Аз съм! — отговорил момъкът.
— Значи ти се тоя — заговорила тя, — който ме накара да не погледна друг мъж! От мига, когато чух, че в Египет имало момък с такава красота, каквато никой друг мъж не носи по света, и узнах, че тоя момък се казвал Ибрахим бен Хасиб, аз си представях твоя лик и в сърцето ми пламна обич към тебе. С мене стана онова, което е казано от поета:
За бога, ако бе някой друг, щях да обеся и него, и градинаря, пък и привратника на хана, и шивача, и онези, които са крили истината от мене! Но сега трябва да донеса да хапнеш, без да забележат неволниците!
— Аз имам за хапване и пийване! — рекъл момъкът.
Отворил торбата си, измъкнал някакво пиле, тя започнала да къса късчета и да ги слага в устата му, той правел същото с нея, а на двамата им се струвало, че ядат манна небесна! После си пийнали. През цялото време неволниците пеели. Така продължило от сутринта до пладне. Тогава девойката рекла:
— Сега си иди и приготви кораб! Изчакай ме на еди-кое си място и аз ще дойда там! Не мога да живея занапред, разделена от тебе!