Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Господарке! — рекъл момъкът. — Имам кораб, готов е и плащам на моряците му! Те ме чакат!
— Така го исках и аз! — рекла тя и се върнала при неволниците.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Джамила казала на неволниците:
— Хайде, ставайте! Време е да се връщаме!
— Как така да ставаме! — възпротивили се те. — Нали прекарваме тук три дни!
— Стана ми много тежко! — рекла тя. — Сякаш съм болна! Боя се да не ми стане още по-зле!
Облекли се, качили се на кораба. Градинарят дошъл при Ибрахим, без да подозира какво му се е случило.
— Е, Ибрахиме! — казал той. — Нямаш късмет да й се порадваш по-задълго! Обикновено стоят тук по три дни! Да не те е забелязала?
— Нито тя ме е видяла, нито аз нея! — отговорил момъкът. — Че тя въобще не излезе от портика!
— Ако те беше забелязала, и двамата вече да сме мъртъвци! Но ти постой при мене, тя ще дойде пак някой ден, пак ще я видиш!
— Не мога! — отвърнал Ибрахим. — Имам доста пари и се боя за тях! Имам и слуги — страх ме е да не ме забравят!
— Ще ми тежи раздялата с тебе! — рекъл гърбавият, прегърнал го и се сбогувал с него.
Ибрахим се върнал в хана, прибрал си парите и нещата.
— Хаир, хаир те е достигнал! — възкликнал привратникът.
— Не можах да постигна целта си! — рекъл Ибрахим. — Реших да се върна при своите!
Привратникът се сбогувал с него, натоварил се с вещите му и ги донесъл до кораба. После Ибрахим наредил да подведат кораба на посоченото място. Когато се мръкнало, Джамила дошла при тях преоблечена като мъж, със залепена брада, с пристегната с пояс снага, в едната ръка — с лък и стрела, в другата — оголен меч. Никой не я познал.
— Ти ли си синът на Хасиб, господаря на Египет? — запитала тя.
— Да, аз съм! — отвърнал той.
— Че кой си ти да идваш и да позориш царски дъщери! — креснала тя. — Изправи се, за да отговаряш пред султана!
Ибрахим паднал в несвяст от уплаха, моряците изтръпнали от страх. Като видяла какво му е сторила, тя смъкнала брадата си, прибрала меча и той видял, че това е възлюблената му Джамила.
— За бога, сърцето ми изтръгна! — възкликнал Ибрахим и се обърнал към моряците: — Бързо потегляйте!
Вдигнали те платната и корабът бързо потеглил. Само за няколко дни били в Багдад. Корабът спрял на пристана и моряците, които били на сушата, викнали на новопристигналите:
— Ей, вие! Привет! Добре сте дошли! — и наобиколили пристигналия кораб. Ибрахим ги огледал и видял, че начело е Абул Касим Сандалани, който възкликнал:
— Хвала на Аллаха, че дойдохте здрави и читави! Стана, което исках! — и се обърнал към събралите се: — Разпръснете се и си вървете! Аз имам тук още работа! — и запитал Ибрахим: — Намери ли, което търсеше?
— Да, намерих го! — отвърнал той.
Сандалани протегнал ръка със свещ, за да ги огледа. Когато го видяла, Джамила побледняла и потъмняла. А Сандалани, когато се убедил, че са те, рекъл:
— Аллах да ви пази! Аз заминавам за Басра да служа на тамошния султан, но имам и дар за тези, които са дошли от там!
Измъкнал кутия със сладкиши и им я подал — а в тях имало омайно биле.
— Светлина на очите ми, какъв ти е този? — запитал Ибрахим.
— Той ми е братовчед, чичов син ми е! — казала тя. — Той ме поиска преди време от баща ми, но аз не го пожелах! Тръгва за Басра и сигурно ще разкаже на баща ми за нас!
— Ами! Докато той стигне до Басра, ние ще сме в Мосул! — възразил момъкът, хапнал малко от сладкиша и още когато устните му го докоснали, главата му клюмнала до земята.
Чак когато се съмнало, той кихнал и омайното биле изскочило от носа му. Отворил очи и видял, че е гол и захвърлен на градския боклук.
— Значи Абул Касим Сандалани ми устрои капан, измами ме! — възкликнал той.
Бил само по долни шалвари, не знаел накъде да тръгне. Изправил се и направил няколко бавни крачки.
И ето че точно тогава се появил градският валия начело на дружина с оголени мечове и боздугани. Изплашил се момъкът, видял наблизо някакъв хамам и се вмъкнал в него. Кракът му се спънал в нещо, той го пипнал и ръката му се изцапала с кръв. Избърсал я о шалварите си, без да разбере какво е това. Напипал убит човек — главата му останала в пръстите му. Пуснал я, скрил се в някакъв ъгъл на хамама. Точно тогава валията се изправил пред входа и наредил: