Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Претърсете това място!
Влезли десетина души със свещи. От страх момъкът се скрил зад стената, но в светлината на свещите забелязал кой е убитият — девойка с лице на месечина, главата й била на една страна, тялото — на друга, облечена в скъпи дрехи. Разтреперило се сърцето му. Стражът го видял и скочил към него с оголен нож в ръката. Пристъпил към него и възкликнал:
— Хвала на Аллаха, създал този хубав лик! Откъде си, момко? — а после го хванал за ръката и креснал: — И защо си убил това момиче?
— За бога, нито съм я убивал, нито знам кой я е убил! — възкликнал момъкът. — Вмъкнах се на това място, защото съм гол и ме беше страх от вас! — разказал му с две думи историята си и добавил: — За бога, не ми правете зло, че моето си ми стига!
Човекът го отвел при валията. Когато той зърнал кървавите следи по ръката и дрехите му, викнал:
— Тук няма нужда от доказателства! Отсечете му главата!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Ибрахим бен Хасиб горчиво заплакал и произнесъл следния куплет:
Въздъхнал дълбоко. Смилило се сърцето на палача и той възкликнал:
— За бога, това не е лице на убиец!
— Отсечи му главата! — повторил валията.
Поставили го на пъна, завързали му очите с кърпа. Палачът извадил меча си, а момъкът викнал:
— Невинен съм!
И точно тогава долетял конник и креснал:
— Спрете! Свали ръката си, палачо!
Случило се било чудо невиждано. А то било, че господарят на Египет Хасиб изпратил своя най-верен сановник при халифа Харун ар-Рашид с дарове и одежди, а също и с писмо, в което пишело: „Синът ми изчезна от една година. Чух, че бил в Багдад! Моля благоволението на халифа да узнае нещо за него, нека се потрудят да го намерят и да ми го върнат по този мой сановник!“
Когато халифът прочел писмото, наредил на валията да узнае какво е станало с момъка. Разбрали, че Ибрахим е заминал за Басра. Халифът съобщил за това на египетския сановник, написал писмо, предал му го и му наредил да отпътува за Басра. Когато сановникът излязъл от двореца, видял валията и запитал:
— Кой е този красавец? Какво е сторил? — разказали му за станалото. Сановникът не познал султанския син в този му хал, но рекъл: — Лицето на този момък не е на убиец! — разпоредил се да развържат момъка. Довели му го, но след толкова мъки цялата му хубост била потъмняла. — Разкажи ми патилата си, синко! — рекъл сановникът. — Какво общо има с тебе убитото момиче?
Ибрахим погледнал сановника, познал го и възкликнал:
— Горко ти! Не ме ли позна? Аз съм Ибрахим, синът на твоя господар! Сигурно си тук, за да ме търсиш!
Втренчил сановникът погледа си, познал сина на господаря си и му се поклонил. Валията побледнял, а сановникът му креснал:
— Горко ти, нещастнико! Нима искаше да погубиш сина на моя господар, владетеля на Египет Хасиб!
Целунал валията полите на наметката му и се замолил:
— Че откъде да го позная, господарю? Като го видяхме в този му вид, пък и убитото момиче беше до него…
— Горко ти! — креснал сановникът. — Та този момък е едва петнайсетгодишен! Той птичка не е убивал — как може човек да убие! А ти разпита ли го кой е, какъв е?
— Търсете убиеца на девойката! — викнал валията на хората си.
Те се разтършували в хамама и след малко открили там скрития убиец. Довели го пред валията. Той го отвел в дома на халифа, като му разказал кое как се е случило. Халифът заповядал да отсекат главата на убиеца, после наредил да му доведат сина на Хасиб. Когато Ибрахим се изправил пред него, халифът се усмихнал и казал:
— Разкажи ми патилата си!
Разказал му Ибрахим историята си. Разгневил се халифът, пратил да извикат палача Масрур и му наредил:
— Иди веднага в дома на Абул Касим Сандалани и ми го доведи заедно с девойката Джамила!
Втурнал се Масрур, влязъл в дома на Сандалани и видял, че девойката е завързана за косите й, изгубила всякаква сила. Освободил я и заедно със Сандалани я довел при халифа. Щом я зърнал, той се възхитил на хубостта й, а после се обърнал към Сандалани: