Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Това ли е дюкянът на Абул Хасан Али, сина на Ахмед от Хорасан? — запита тя.
— Да! — отговорих.
— А къде е той самият?
— Аз съм!
Загубих ума и дума от хубостта й, а тя седна и каза:
— Кажи на чирака да ми отмери триста динара!
Наредих на чирака да й отмери колкото поиска28. Претегли ги той, а тя ги взе и си излезе. Бях съвсем объркан.
— Познаваш ли я? — запита чиракът.
— Не, за бога!
— Защо тогава ми нареди да й претегля златото?
— За бога, не знаех какво говоря — тя ме заслепи със своята хубост!
Надигна се момчето и излезе навън — тръгнало след нея, без аз да знам. После се върна разплакано от болката на плесника й и ми разказа:
— Тръгнах след онази неволница да видя къде отива! Когато ме забеляза, се извърнах, но тя ме удари така, че едва не ме уби, без малко да остана едноок!
Мина месец, без да я видя. Бях си загубил ума по нея, о, емир на правоверните! Но ето че тя се появи в края на един ден. Едва не полетях от радост! Запита ме за хала ми, а после рече:
— Сигурно се чудиш — коя ли е тази измамница? Взе ми парите и избяга!
— За бога, господарке, и парите ми, и душата ми са твои! — отговорих.
Тя сне покривалото от лицето си, приседна да си почине, а накитите и нанизите блестяха по шията и гърдите й. После каза:
— Отмери ми триста динара!
Претеглих й златото, тя го взе и си тръгна.
— Тръгни подире й! — наредих на чирака.
Той тръгна след нея, но скоро се върна порязан от нож!
Нямаше я пак известно време. Веднъж бях сам, когато тя влезе. Поседнахме, обменихме си някоя дума и тя каза:
— Отмери ми петстотин динара, имам нужда от тях!
Исках да я запитам: „За какво ли пък и ти давам парите си?“, но лудостта на любовта замрази езика ми. Всеки път, щом я видех, побледнявах, забравях какво искам да кажа — както го е казал поетът:
Претеглих й петстотин динара, тя ги взе и си тръгна. Сам тръгнах подире й. Стигнахме до златарския пазар. Тя спря при един човек, взе от него една огърлица, започнаха да се пазарят, той не отстъпваше и тя се обърна към мене с думите:
— Дай ми още петстотин динара!
Онзи с огърлицата ме видя, пристъпи към мене и ме поздрави.
— Дай й огърлицата за моя сметка! — казах.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН СЕДЕМДЕСЕТ И ПЪРВАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на Абул Хасан от Хорасан:
Девойката взе огърлицата и си тръгна. Проследих я до река Тигър. Там тя се качи на една гемия. Целунах стъпките й. Тя ме зърна и се разсмя. Седях прав и я гледах, докато се скри в един дворец. Разбрах, че е дворецът на халифа Мутауаккил. Върнах се, о, емир на правоверните, и в душата ми се събра цялата мъка на света — та тя бе взела вече от мене толкова много пари! Казах си: „Взе ми парите, открадна ми ума, май и душата си ще загубя заради нея!“ Върнах се у дома и разказах на майка си всичко, което ми се бе случило.
— Синко! — рече ми тя. — Отсега нататък не бива да я слушаш — иначе ще погинеш!
Върнах се в дюкяна си. Дойде при мене посредникът ми от пазара на благовонията — бе възрастен шейх.
— Господарю! — каза той. — Защо ми се виждаш променен? Какво е станало? — разказах му за всичко и той каза: — Синко, това ще е някоя от неволниците в двореца на емира на правоверните! Забрави парите — те са на всевишния Аллах! Ако се появи при тебе — пази се, но не й се противопоставяй! Помни това, докато не измисля нещо, което да те спаси от гибел!
Остави ме, отиде си, а в сърцето ми — огън пламък! Дойде краят на месеца и ето че тя се появи отново и запита:
— Какво те накара да ме преследваш?
— Страстта в сърцето ми! — отговорих и заплаках.
Тя също се разплака, прости ми и рече:
— За бога! В сърцето ти гори страст, но в моето сърце тя е още по-голяма! Не знам какво да правя! — бутна в ръката ми някаква хартийка и рече: — Отнеси това на еди-кой си, той е моят пълномощник и вземи каквото е записано в нея!
— Нямам нужда от пари! — отговорих. — И парите, и душата си вече съм жертвал за тебе!
— Ще измисля нещо, за да ме притежаваш! — рече тя. — Само че ще е много мъчна работа!
Сбогувах се и тя си тръгна. Отидох при шейха на пазара за благовония и му разказах какво ми се случи. Той дойде с мене към дома на Мутауаккил, за да види откъде бе влязла неволницата. Мъчеше се да измисли някоя хитрост, огледа се и видя работилницата на един шивач — неговият прозорец гледаше към реката.
28
Често по-крупни суми в Средновековието са били не броени, а теглени на кантар, за да не се допуснат загуби от естественото изтъркване на златните и сребърните монети — бел.прев.