Зовът на барабана [bg]

— Ходжпайл ли?

— Редник Ървин Ходжпайл. Защо? Познавате ли го?

Тя поклати глава, като придържаше полите си с другата ръка.

— Не. Чувала съм името му, но…

Вратата на сградата се отвори и от нея на двора се изля светлина.

— Вие ли сте, милорд? — Войникът погледна предпазливо навън. Ходжпайл беше слаб, с тясно лице и тесни раменца, като марионетка. Подскочи сепнато, когато я видя.

— О! Не знаех, че…

— Не ти трябва да знаеш — каза студено лорд Джон. — Заведи ни, ако обичаш.

Войникът погледна притеснено към извисяващата се Бриана, взе фенер и ги поведе към малка странична врата на склада.

Ходжпайл беше не само слаб, но и нисък и се пъчеше повече от обичайното, за да компенсира това. Сякаш има кол в задника. Да, помисли си тя, като го гледаше с интерес как върви пред тях. Това трябваше да е мъжът, когото Рони Синклер бе описал на майка ѝ. Все пак колко Ходжпайловци можеше да има? Вероятно трябваше да поговори и с него, когато приключи с… внезапно се сепна, щом Ходжпайл отключи вратата на склада.

Априлската нощ беше хладна и свежа, но въздухът вътре бе плътен от смрад на смола и терпентин. Бриана започна да се задушава. Почти усещаше как малките молекули на смолата се носят във въздуха и полепват по кожата ѝ. Внезапно ѝ се стори, че е пленена в блок втвърдяващ се кехлибар. Това я накара да тръгне рязко напред и повлече лорд Джон след себе си.

Складът бе почти пълен. Огромното пространство беше отрупано с бурета със смола, която се процеждаше лепкава и черна в сенките, а на дървените рафтове близо до огромните врати в другия край имаше бъчви; бренди и ром, готови да бъдат изтъркаляни по рампите към пристанището и очакващите ги в реката баржи.

Сянката на редник Ходжпайл се разтегляше и свиваше, докато минаваха между извисяващите се редици с бурета и сандъци, а стъпките му бяха заглушавани от дебелия слой стърготини по пода.

— … трябва да се внимава с огъня… — Високият му тънък глас се носеше назад към нея и тя видя как сянката му размахва ръка. — Внимавайте къде оставяте фенера, нали? Долу не би трябвало да е опасно…

Складът бе построен над реката, за да се улесни товаренето, и предната част на пода бе от дърво; задната половина от сградата имаше тухлен под. Бриана чу как ехото от стъпките ѝ се промени, когато прекосиха границата. Ходжпайл спря до един капак в тухлите.

— Няма да се бавите, нали, милорд?

— Не повече от необходимото — отвърна напрегнато лорд Джон. Взе фенера и изчака, докато Ходжпайл вдигне капака и го опре назад. Сърцето на Бриана биеше тежко; усещаше всеки тласък като удар в гърдите си.

Стълби от червени тухли се спускаха в мрака. Ходжпайл извади халка с ключове и ги преброи на светлината на фенера, за да се увери, че е намерил правилния, преди да слезе. Присви очи със съмнение към Бриана, после им махна да го последват.