![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Той я погледна с присвити очи, но разбра, че това не е празна заплаха. Тя седеше там, огромна и неподвижна като мраморна статуя и също толкова неподатлива на убеждаване.
— И не ви притеснява, че ще създадете чудовищен скандал? — Това беше реторичен въпрос; той просто опитваше да си спечели време, за да помисли.
— Не — отвърна тя спокойно. — Какво имам да губя? — Изви вежда почти развеселено. — Предполагам, че вие ще развалите годежа, но ако целият окръг знае кой е бащата на бебето, мисля, че това ще има същия ефект като годежа и ще ме опази от кандидати за женитба.
— Репутацията ви… — започна той, но знаеше, че е безнадеждно.
— Тя по принцип не е безупречна. Макар че защо да е по-опозоряващо за мен, ако съм бременна заради изнасилване от пират, а не защото съм блудница, както баща ми така очарователно се изрази? — В гласа ѝ имаше лека горчивина, която му попречи да отговори.
— Така или иначе леля Джокаста няма да ме изхвърли, само защото съм станала причина за скандал. Няма да умра от глад; нито бебето. А и не мога да кажа, че ще се трогна, ако госпожиците Макнийл спрат да ме посещават.
Той взе чашата си и отпи отново, този път внимателно, като я гледаше, за да предотврати повторно задавяне. Много му се щеше да знае какво се е случило между нея и баща ѝ, но не смееше да попита. Вместо това остави чашата и каза:
— Защо?
— Защо?
— Защо смятате, че трябва да говорите с Бонет? Нали казахте, че не знам какви са чувствата ви, което безспорно е истина. — Позволи в гласа му да се промъкне лека ирония. — Но каквито и да са те, трябва да са много неотложни, за да ви накарат да се решите на подобни драстични способи.
Лека усмивка изгря на устните ѝ и се разля и в очите.
— Наистина ми харесва как се изразявате.
— Изключително съм поласкан. Обаче дали ще благоволите да отговорите на въпроса ми…
Тя въздъхна, достатъчно дълбоко за да накара пламъкът на свещта да потрепне. Изправи се и тръгна тромаво, като опипваше шева на роклята си. Явно имаше там скрит джоб, защото извади малко листче хартия, сгънато и протрито.
— Прочетете това — каза тя и му го подаде. Извърна се и тръгна към другия край на стаята, където бяха боите ѝ и стативът, в ъгъла до камината.
Той потрепна, когато видя черните букви. Беше виждал почерка на Джейми Фрейзър само веднъж, но и това бе достатъчно; той беше много отличителен.
Дъще…
Не знам дали ще те видя отново. Горещо се надявам да стане така и всичко между нас да се оправи, но трябва да оставим това на Божията воля. Пиша ти, в случай че Той реши друго.
Веднъж ме попита дали е правилно да убиеш за отмъщение, ако ти е сторена голяма злина. Казах ти, че не бива. Заради душата ти, заради собствения ти живот, трябва да намериш милостта на прошката. Свободата се печели трудно, но тя не се ражда от убийство.
Не се страхувай, че той ще избегне възмездието. Такъв като него носи в себе си семената на собственото си унищожение. Ако не умре от моята ръка, ще бъде от нечия друга. Но не бива да е от твоята.
Послушай ме, в името на обичта ми към теб.
Под текста бе изписано Твой любящ баща, Джеймс Фрейзър. После беше задраскано и отдолу бе изписано просто Татко.
— Така и не се сбогувах с него.
Лорд Джон я погледна стреснат. Беше с гръб към него, взираше се в недовършения пейзаж на статива сякаш през прозорец.
Той стана и отиде до нея. Огънят в камината бе догорял и в стаята захладняваше. Тя се обърна към него, стиснала лактите си.
— Искам да бъда свободна — каза тихо. — Без значение дали Роджър се върне, или не. Каквото и да стане.
Детето беше неспокойно; той го виждаше как рита и шава под скръстените ѝ ръце, като котка в чувал. Пое дълбоко дъх, чувстваше се измръзнал и притеснен.
— Сигурна ли сте, че трябва да видите Бонет?
Тя отново го погледна със сините си очи.
— Трябва да намеря начин да му простя, така казва татко. Опитвам се, откакто те тръгнаха, но не мога. Може би ако го видя, ще мога. Трябва да опитам.
— Добре. — Той въздъхна дълго и сведе рамене в капитулация.
Някакъв проблясък — облекчение? — се появи в очите ѝ и той се опита да се усмихне.
— Ще го направите ли?
— Да. Бог знае как, но ще го направя.
Изгаси всички свещи освен една, която щеше да осветява пътя им към леглото. Подаде ѝ ръка и тръгнаха тихо по празния коридор. Ненаселена тишина ги обгръщаше с покой. В подножието на стълбището той спря и я пусна пред себе си.