Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Изпуснал дълбока въздишка. Стъписал се привратникът и го запитал:
— Какво те разплака, господарю? Коя е тази, която пожела? Тя не може да е само пръст под нозете ти!
Момъкът извадил вързоп с най-хубави женски дрехи, подал му го и рекъл:
— Вземи това за жените си!
Привратникът ги занесъл на жена си. Тя се върнала с него и влязла при момъка, който плачел.
— Нямам думи да изразя благодарността си! — рекла му тя. — Кажи ни коя красавица желаеш, и тя ще бъде твоя неволница!
— Лельо! — заговорил момъкът. — Аз съм син на Хасиб, господаря на Египет, и съм влюбен в Джамила, дъщерята на войскаря Лейс!
— За бога, братко! — възкликнала жената на привратника. — Забрави тези думи, че чуе ли те някой — ще погинеш! Няма по-горделива от нея, никой не смее да спомене пред нея мъжко име — тя ненавижда мъжете! Избери си някоя друга!
Заплакал отново момъкът горчиво, а привратникът рекъл:
— Аз пък една душа само имам, но и нея ще заложа заради тебе! Ще наглася нещичко, пък дано постигнем желанието ти!
Двамата си отишли. Когато се съмнало, дошли отново и му рекли:
— Господарю, тук има един гърбав шивач! Той шие дрехите на господарката Джамила! Иди при него — дано пък той ти подскаже как да постигнеш целта си!
Момъкът отишъл в работилницата на гърбавия шивач. Заварил вътре десет мамелюци. Поздравил ги, всички отговорили на поздрава му, поканили го да седне. Видял го и гърбавият.
— Искам да ми зашиеш джоба! — рекъл момъкът.
Посегнал шивачът, взел топ коприна, ушил му джоба — а момъкът преди това бил скъсал нарочно джоба си! Той Извадил пет динара, дал му ги и се прибрал в хана.
— Какво съм му направил толкова, че ми даде цели пет динара! — възкликнал гърбавият шивач.
А момъкът, щом се съмнало, отишъл пак в работилницата му и рекъл:
— Чичо, я ми заший джоба, че пак се скъса!
Взел го шивачът, пак го ушил, а Ибрахим му платил десет динара. Взел ги шивачът, объркан от хубостта и щедростта на момъка, и рекъл:
— За бога, синко, не си дошъл ти само да си шиеш джоба, ама я ми разкажи истината!
— Тук не е място за разговори, чичо! — отвърнал Ибрахим.
— Ами щом е такава работата, ела да поседнем ей там! — хванал го майсторът за ръка, въвел го в една вътрешна стая. Разказал му Ибрахим всичко и той рекъл: — Аллах да пази живота ти, синко! Онази, за която говориш, ненавижда мъжете! Сдържай езика си, за да не изгубиш живота си!
Ибрахим се уловил за полите на дрехата му и го замолил:
— Заведи ме при нея, чичо, че аз така или иначе ще умра! Оставих царството си, царството на баща ми и дядо ми, и съм тръгнал сам по чужди страни само заради това!
Шивачът го съжалил и рекъл:
— Синко, и аз само една душа имам, но ще я заложа заради тебе! Утре ще измисля нещо, което да те зарадва!
Момъкът се върнал в хана. Когато се съмнало облякъл най-хубавите си дрехи, взел кесия с динари, отишъл при шивача и рекъл:
— Чичо, ако си изпълнил обещанието си, ще преброиш колко има в кесията!
— Иди веднага! — разпоредил се гърбавият. — Вземи три тлъсти кокошки, три окии тръстикова захар, напълни с пиене две големи кошници, вземи чаша, вържи всичко това в един вързоп, а след петъчната молитва се качи в лодката на някой лодкар и му кажи: „Искам да ме отведеш под Басра!“ Ако ти каже, че не смее да гребе на разстояние повече от един фарсах, ти му отговори: „Както искаш!“ Но почне ли да гребе, ти му дай още пари, докато не те отведе, докъдето искаш! Първата градина отдясно е на господарката Джамила! Спри при портата й! Ще видиш две високи стъпала, на горното има копринена постеля, а на нея седи човек, гърбав като мене! Помоли го, пък дано той те съжали и те заведе да я видиш скришом, макар и отдалече! Но не те ли съжали — и ти, и аз сме загинали! Тъй мисля аз, пък цялата работа е в ръцете на всевишния Аллах!
Момъкът се разделил с гърбавия шивач, върнал се в стаята си, взел всичко, което му наредил гърбавият, и го сгънал в хубав вързоп. Сутринта отишъл на брега на Тигър и видял там да спи лодкар. Събудил го, дал му десет динара и рекъл:
— Греби до под Басра!
— Само че няма да греба повече от един фарсах, господарю! — рекъл лодкарят. — Една педя повече — и ти, и аз ще загинем!
— Както желаеш! — рекъл момъкът.
Качили се, тръгнали, лодкарят загребал, но когато наближили градината, рекъл:
— Синко, оттук нататък не мога да греба! Преминем ли тази граница — и двамата ще загинем!