Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Вярвам — обърна се тя към Далинар, — че в Пустите равнини се крият останките на древен град. Ясна ги търсеше. Следователно и аз трябва да ги търся.
— Този поход ще бъде опасен — заговори Навани. — Разбираш ли рисковете, дете?
— Да.
— Човек би помислил, че след изпитанието, през които мина напоследък, би искала да прекараш известно време на сигурно място.
— Ъъ, лельо, на твое място не бих ѝ говорил така — намеси се Адолин и се почеса по главата. — Малко е чувствителна по този въпрос.
— Не става дума за това — отвърна Шалан и вдигна високо глава. — Аз имам дълг.
— Тогава ще разреша — заключи Далинар. Той одобряваше всичко, свързано с дълга.
— А Вашата молба? — попита го Шалан.
— Тази карта — рече Далинар, прекоси стаята и вдигна смачканата карта на пътя им през пропастите. — Учените на Навани казват, че е точна като нашите, че и повече. Наистина ли можеш да я разшириш? Да изработиш карта на целите Пусти равнини?
— Да. — Особено ако успееше да използва каквото помнеше от картата на Амарам, за да попълни някои подробности. — Господарю, може ли да предложа нещо?
— Говори.
— Да оставите паршите в лагерите.
Далинар се намръщи.
— Не мога да обясня точно защо, но Ясна вярваше, че те са опасни. Особено ако излязат в Равнините. Ако искате моята помощ, ако ми поверявате да съставя за Вас тази карта, то повярвайте ми за това. Оставете паршите. Проведете похода без тях.
Далинар погледна Навани, която сви рамене:
— Всъщност, след събирането на нещата ни, няма да са необходими. Неудобства ще има единствено за офицерите, на които ще се наложи да разпъват палатките си сами.
Далинар обмисляше молбата на Шалан.
— И това е от бележките на Ясна? — уточни той.
Шалан кимна. Адолин, за щастие, додаде към казаното:
— Тя ми го обясни отчасти, татко. Трябва да я послушаш.
Шалан му се усмихна признателно.
— Тогава ще бъде направено — заключи Далинар. — Събери багажа си и прати вест до чичо си Себариал, Сиятелна. Тръгваме след час. Без парши.
Интерлюдии
Лан * Ешонаи * Таравангян
I-12
Лан
— Поздравления — започна брат Лан. — Ти си открила пътя към най-лесната работа на света.
Младата жена сви устни и го изгледа отгоре до долу. Явно не бе очаквала новият ѝ наставник да бъде закръглен, леко пиян и да се прозява.
— Вие сте… старшият ардент, на когото съм поверена?
— „Комуто съм поверена“ — поправи я брат Лан и постави ръка на рамото на младата жена. — Ще трябва да се научиш да говориш съвършено правилно. Кралица Аесудан харесва усещането, че всички около нея са изискани. От това и тя се чувства изискана по силата на приобщаването. Моята работа е да те наставлявам за тези неща.
— Аз съм ардент тук, в Колинар, повече от година — обясни жената. — Не смятам, че се нуждая от наставляване…
— Да, да — съгласи се брат Лан и я изведе от преддверието на манастира. — Виждаш ли, просто според твоите началници може и да имаш нужда от малко допълнителни напътствия. Да бъдеш зачислена към личната свита на кралицата е великолепна привилегия! Нещо, за което ти си настоявала с известна степен на… хм… упоритост.
Тя вървеше покрай него и всяка крачка показваше неохотата ѝ. Или може би нейното объркване. Преминаха в Кръга на Спомените — кръгла стая с десет светилника на стените, по един за всяко от древните Кралства от Сребърната Епоха. Единадесетият светилник представляваше Селенията на Покоя, а голямата тържествена ключалка в стената изобразяваше необходимостта ардентите да не обръщат внимание на границите, да гледат само сърцата на хората… или нещо такова. Наистина, не беше сигурен.
Излязоха от Кръга на Спомените и влязоха в един от покритите ходници между манастирските постройки; по покривите пръскаше лек дъждец. Последната част на ходниците, слънчевата пътека, откриваше превъзходна гледка към Колинар — поне при ясен ден. Дори и днес Лан можеше да види голяма част от града, понеже храмът и дворецът заемаха хълм с плосък връх.
Според някои лично Всемогъщият очертал Колинар в скалата и махнал част от земята с мощния си пръст. Лан се питаше колко ли ще да е бил пиян тогава. О, градът беше красив, ала това бе красотата според художник, който не е съвсем с всичкия си. Скалата приемаше очертанията на полегати хълмове и стръмно спускащи се долини. При изсичането на камъка се показваха хиляди ярки слоеве в червено, бяло, жълто и оранжево.