Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Синко — рекъл шейхът, — аз съм същият този Абул Касим Сандалани! Странното е, че съдбата те е довела точно при мене!
Момъкът скочил от мястото си, прегърнал го, целунал му главата и ръцете и възкликнал:
— Заклевам те в Аллаха, кажи ми чий е този образ!
Шейхът се изправил, отворил шкафа, извадил няколко хартии, върху които бил изобразен същият образ, и казал:
— Момко, на тази картина е моята братовчедка, чичовата ми дъщеря! Тя живее в Басра! Баща й е управител на града и се казва Абул Лейс. Тя се казва Джамила и няма по-голяма хубавица от нея! Но тя не търпи пред нея да се говори за мъже! Отидох в Басра при чичо ми да ми я даде за жена, много пари хвърлих за това, но отговор не получих! Разбрах, че когато дъщеря му узнала целта на идването ми, много се разгневила. Предала да ми кажат: „Ако имаш ум, не стой повече в този град! Иначе ще загинеш и сам ще си виновен, че си загубил главата си!“ Толкова властна е! Напуснах Басра с прекършен хатър! Направих тези картини по разни книги и ги пуснах да бродят по света — дано някоя попадне в ръцете на момък като тебе, пък той да се изхитри да се ожени за нея! — Ибрахим Хасиб свел поглед и се замислил, а Сандалани продължил: — Синко, в цял Багдад не съм виждал момък, по-хубав от тебе! Ако те зърне — ще те обикне! Но обещаваш ли ми, когато се съберете двамата, да й хвърля поглед, макар и отдалече?
— Добре! — съгласил се момъкът.
— Щом е така, живей при мене, докато дойде време за отпътуване! — казал шейхът. — Аз за три дни ще ти приготвя кораб да отидеш до Басра!
Изчакал момъкът шейхът да му приготви кораб. След три дни той го извикал и му казал:
— Готви се за път! Приготвих ти царски кораб и моряците са мои хора! Наредих им да ти служат, за да те доведат тук жив и здрав!
Качил се момъкът на кораба, сбогувал се с шейха и тръгнал на път. Стигнали до Басра. Той извадил сто динара да плати на моряците, но те му рекли:
— Ние получаваме платата си от господаря!
— Вземете ги като дар, няма да му кажа!
Те взели парите и се сбогували с него. Влязъл момъкът в Басра. Много очи го загледали, много погледи го затърсили — толкова бил хубав и строен! С него тръгнал един моряк — той запитал за привратника на хана и му го показали — бил висок и силен шейх. Поздравил го момъкът и той отговорил на поздрава му.
— Чичо, имаш ли една хубава стая? — запитал Ибрахим.
— Разбира се! — отговорил привратникът, отворил му една хубава стая със златни орнаменти и рекъл: — Тази стая ще ти подхожда, синко!
Извадил момъкът два динара и му ги подал:
— Това ти е дар за ключа!
Взел привратникът парите и го възхвалил. Момъкът влязъл в стаята и наредил на моряка да се върне на кораба. Подал на привратника един динар и се разпоредил:
— Донеси ми хляб, месо, някакви сладкиши, нещо за пиене! — човекът отишъл на пазара, върнал се с цялата поръчка, която бил купил само за десет дирхама, върнал му остатъка, но момъкът не го приел: — Похарчи ги за себе си! — зарадвал се привратникът. Момъкът хапнал само хапка-две и му рекъл: — Занеси това на домочадието си!
Взел го привратникът, занесъл го на семейството си и рекъл:
— Едва ли на земята има по-щедър и по-хубав от момъка, който днес се установи при нас! Остане ли по-дълго — по-голям хаир ще ни донесе! — върнал се при Ибрахим бен Хасиб и го заварил да плаче, стиснал коленете си. — Господине, защо плачеш? — запитал го той.
— Чичо, искам да пиеш с мене тази нощ! — рекъл момъкът, извадил пет динара и му ги подал: — Купи с това ядене и пиене! — а после му извадил още десет динара и рекъл: — А с тези купи ядки, благовония и още пет яребици! Донеси ми и уд!
Излязъл привратникът, купил каквото му наредили, и казал на жена си:
— Сготви това ядене! Прецеди това вино! Този момък ни заля с хаир!
Жената направила, каквото й поръчал, и привратникът го занесъл на султанския син Ибрахим…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Ибрахим и привратникът известно време яли, пили и се веселили, но по едно време момъкът заплакал и произнесъл този куплет: