Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Може. А може и да напреднеш. Да станеш нещо повече. Има още нещо, което трябва да направиш.
— Думите?
— Ти изрече думите. Изрече ги много отдавна. Не… не думите ти липсват. А истината.
— Ти предпочиташ лъжите.
— Ммм. Да, и ти си лъжа. Могъща лъжа. Но онова, което правиш, не е само лъжа. То е смесица от лъжа и истина. Трябва да разбираш и двете.
Шалан седеше умислено и допиваше виното, когато вратата на дневната се отвори със замах и влезе Адолин. Той спря и я загледа с широко отворени очи.
Шалан се изправи с усмивка.
— Явно се провалих в това подходящо да…
Млъкна, щом той я сграбчи в прегръдките си. Ех. Беше подготвила съвършено остроумна забележка. Работи върху нея през цялото време, докато се къпеше.
Все пак, хубаво беше да я прегръща. Това беше най-откровено физическия контакт, до който Адолин изобщо беше стигал с нея. Оцеляването в невъзможното пътешествие носеше и някои ползи. Шалан си позволи да обвие ръце около него, да почувства мускулите на гърба му през униформата, да вдъхне парфюма му. Той я прегръща в продължение на няколко удара на сърцето. Недостатъчно. Шалан вдигна глава и силно го целуна, обхвана устните му със своите и не се отдели от прегръдката му.
Адолин се разтопи, не се дръпна. Накрая обаче съвършеният миг свърши. Адолин обхвана лицето ѝ в длани, взря се в очите ѝ и се усмихна. После пак я прегърна и се разсмя гръмко и неудържимо. Истински смях, както той обичаше.
— Къде беше? — попита Шалан.
— Посещавах другите Върховни принцове. Един по един. Предавах ултиматума на татко — да се присъединят към нас в този удар или да останат завинаги известни като хората, които отказаха да изпълнят Договора за Отмъщението. Татко реши, че ако ми даде да върша нещо, ще ме разсее от… хмм, от теб.
Той се отдръпна, хвана я за ръцете и се усмихна невинно.
— Трябва да нарисувам някои неща за теб — каза Шалан и отговори на усмивката му. — Видях пропастно чудовище.
— Мъртво, нали?
— Бедното създание.
— Бедното създание ли? — разсмя се Адолин. — Шалан, ако беше видяла живо пропастно чудовище, то със сигурност щеше да те убие!
— Почти сигурно.
— Все още не мога да повярвам… Тоест, ти падна. Трябваше да те спася. Шалан, съжалявам. Първо хукнах към татко…
— Ти постъпи както трябва. Никой на този мост не би искал да спасиш първо него вместо баща ти.
Адолин пак я прегърна.
— Е, аз няма да допусна това да се повтори. Няма да допусна нищо подобно. Ще те защитавам, Шалан.
Тя се скова.
— Ще се погрижа никога да не бъдеш наранена — пламенно продължи Адолин. — Трябваше да си дам сметка, че можеш да пострадаш в покушение срещу татко. Трябва да направим така, че никога да не попадаш в такова положение.
Шалан се отдръпна от него.
— Шалан? Не се тревожи, те няма да се доберат до теб. Ще те пазя. Аз…
— Не говори така — прошепна тя.
— Какво? — учуди се Адолин и прокара ръка през косата си.
— Просто недей — каза Шалан и потрепери.
— Мъжът, който го направи, който дръпна ръчката, вече е мъртъв — рече Адолин. — Това ли те притесняваше? Отровиха го, преди да отговори на въпросите ни. Ние обаче сме сигурни, че беше човек на Садеас. Не е нужно да се тревожиш за него.
— Ще се тревожа за каквото искам — обяви Шалан. — Нямам нужда от закрила.
— Но…
— Нямам! — отсече Шалан. Вдиша и издиша, та да се поуспокои. Пресегна се и го взе за ръка. — Няма отново да бъда заключена, Адолин.
— Отново ли?
— Не е важно. — Тя вдигна ръката му и преплете пръстите му в своите. — Оценявам загрижеността. Само това има значение.
Но няма да допусна ти или друг да се отнасяте към мен като към нещо, което трябва да се крие. Никога, никога повече.
Далинар отвори вратата на кабинета си и пусна Навани да влезе преди него в дневната. Навани изглежадше спокойна. Лицето ѝ беше като маска.
— Дете — обърна се Далинар към Шалан. — Искам да ти отправя една малко трудна молба.
— Каквото пожелаете, Сиятелни господарю — отговори Шалан и се поклони. — Но и аз искам в замяна да Ви помоля за нещо.
— И какво е то?
— Нужно ми е да Ви придружа по време на похода.
Далинар се усмихна и хвърли поглед на Навани. Тя не реагира. Може да е толкова умела в прикриването на чувствата си, помисли Шалан. Никак не мога да разбера какво мисли. Полезно умение.