Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Чичо, колко път има от тук до Багдад?
— Къде си ти, синко, а къде е Багдад! — възкликнал бедуинът. — От тук до там има два месеца път!
— Ако ме заведеш до Багдад, чичо — казал момъкът, — ще ти дам сто динара и този кон под мене, който струва хиляда динара!
— Аллах да е свидетел на обета ти! — възкликнал бедуинът. — Но тази нощ трябва да пренощуваме заедно тук!
Момъкът се съгласил и останал при него. Когато сипнала зората, бедуинът потеглил бързо по един прав път, защото душата му горяла за обещания жребец. Стигнали до Багдад. Там бедуинът казал:
— Остани със здраве, господарю! Ето, това е Багдад!
Много се зарадвал момъкът, слязъл от коня, дал го на бедуина, дал му и сто динара. После метнал торбата на гръб, влязъл в града и заразпитвал къде е махалата Карах. Съдбата го отвела в сокак с десет стаи от двете страни — пет срещу пет. В дъното на сокака имало порта с две крила и сребърни халки. Пред нея — две мраморни скамейки, застлани с най-хубави килими. На едната седял намръщен мъж с благородно лице, облечен в пищни дрехи. Момъкът разбрал, че е в махалата, която му бил казал книжарят. Той поздравил човека. Оня отвърнал на поздрава му, поканил го да седне до него, запитал за хала му.
— Аз съм чуждоземец! — признал момъкът. — Моля, покажи ми тук някъде дом, в който да се заселя!
— Ей, Газаля! — викнал човекът.
Показала се неволница и рекла:
— На твоите услуги, господарю!
— Вземи няколко слуги! — рекъл той. — Идете в една от стаите, почистете я, подредете я, оставете в нея всичко, от което човек има нужда, и я дайте на този момък!
Неволницата направила каквото й наредили. Повел го шейхът, показал му дома и момъкът запитал:
— А колко ще ми бъде наемът?
— Докато живееш тук, хубавецо, наем няма да ти вземам!
Момъкът му благодарил. Шейхът извикал друга неволница и й наредил:
— Донеси шах! — донесла го тя и един мамелюк подредил фигурите. — Ще играеш ли шах с мене? — запитал шейхът.
— Разбира се! — отговорил момъкът.
Изиграли няколко игри и момъкът все побеждавал.
— Добър играч си, момко! — рекъл шейхът. — За бога, в Багдад няма човек, който да ме победи — а ти ме победи!
Когато домът бил подреден, шейхът му предал ключовете и запитал:
— Господине, няма ли да влезеш в дома ми и да споделиш залъка ми?
Съгласил се момъкът и влязъл в къщата. Видял, че това е прекрасен дом, орнаментиран със злато, в него имало много картини. Шейхът наредил да сложат трапеза. Донесли маса, изработена в йеменския град Сана, подредили на нея най-различни гозби, каквито той не познавал, но били пищни и вкусни. Ял момъкът до насита, измил се, погледнал за торбата до себе си и не я видял. Казал си: „Няма сила и воля освен у всевишния Аллах! Изядох парче за един-два дирхама, а изгубих торба с осемдесет хиляди динара!“
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че когато момъкът се затъжил, замълчал. Шейхът побутнал шаха към него и казал:
— Е, ще поиграем ли пак на шах?
— Добре! — отговорил той.
Този път шейхът победил и момъкът рекъл:
— Добре играеш, шейх! — оставил шаха и се изправил.
— Какво ти става, момко? — запитал шейхът.
— Искам си торбата! — рекъл момъкът.
Шейхът му донесъл торбата и рекъл:
— Ето я! Ще играеш ли пак с мене?
— Добре! — съгласил се момъкът.
Двамата пак се заиграли и момъкът победил!
— Когато умът ти бе в торбата, те победих, а щом ти я донесох, ти ме надви! — засмял се шейхът и продължил: — Ти от коя страна си, синко?
— От Египет съм! — отговорил момъкът.
— И защо си дошъл чак в Багдад?
Момъкът извадил книгата с картината и казал:
— Чичо, казвам се Ибрахим и съм син на Хасиб, господаря на Египет! Видях тази картина у един продавач на книги и тя прикова ума ми! Запитах го кой я е създал. Той ми отговори, че я е създал човек от Багдад, който живее в махалата Карах и се казва Абул Касим Сандалани! Взех малко пари и стигнах дотук! Щом си започнал да ми правиш добро — направи го изцяло! Покажи ми този човек, за да го запитам защо е създал тази картина и коя е неволницата, изобразена на нея!