Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Обстоятелствата не ми оставяха право на избор, макар вътрешният глас да ме предупреждаваше. Известието, което получихме малко по-късно, потвърди най-лошите ми опасения. То ме призоваваше да се върна край креватчето на малката София. Първородната ми дъщеря се бореше със смъртта. Безобидната диария изведнъж бе престанала да бъде безобидна. Доктор Зеебургер внезапно назова страховитото име на нейното заболяване: тиф!
Нямам думи, с които да изразя отчаянието, болката и самообвиненията си. Цялата ми обич не бе в състояние да излекува София, която се бореше отчаяно с ужасната болест. Напразно. На 29 май тя почина в ръцете ми, а аз си повтарях едно: ако я бях оставила във Виена, със сигурност нямаше да се разболее!
Върнахме се във Виена с ковчег, очертанията на столицата бяха размити от сълзите ми. Егоистичното ми желание да не се лишавам дори за ден от усмивката на София бе наказано по най-жесток начин.
Следващите месеци са от онези периоди в моя живот, които бих искала да забравя. Не се интересувах какво се случва около мен. Единствено Франц Йозеф бе в състояние да ме изтръгва понякога от мрачните, мъчителни самообвинения, които заплашваха да съсипят и моето здраве. Точно доктор Зеебургер, комуто не можех да спестя упрека, че твърде късно разпозна заболяването на София, се грижеше за мен през този период. Ерцхерцогинята не искаше и да чуе за лишаване от неговите услуги. Тя обвиняваше за смъртта на София мен, а не доктора. Чудно ли е, че въпреки непрестанните му усилия все още бях бледа сянка на самата себе си, когато през декември 1857 година установих, че отново ще имам дете.
Франц Йозеф реагира на тази вест с изблик на радост.
– Колко хубаво за теб, Сиси – сияеше той, напълно грешейки относно чувствата ми. – Най-после няма да си толкова нещастна.
– Искаш да кажеш, че трябва да забравя София и да я заменя с новото дете? – попитах с цел да се уверя дали съм го разбрала правилно.
– Сега София е при ангелите, Сиси. Сигурно е щастлива. И ти ще бъдеш такава, когато най-после вземеш на ръце нашия син. Всичко ще се оправи.
Франц Йозеф ме гледаше с толкова нежна загриженост, че всякакви възражения заседнаха в гърлото ми. За него сложната смесица от тъга, страх от бъдещето, самообвинения и самота, която ме потискаше и поболяваше, беше просто едно типично женско настроение. Химера, която бременността щеше да помете – колко практично...
За едно беше прав: през първите месеци ми беше толкова зле, че имах едно-единствено желание – всичко да свърши час по-скоро. Докато дворът честваше дъщерята на белгийския крал, Шарлота, която се бе омъжила за девера ми Максимилиан, аз се опитвах да спазвам всички правила, дори най-абсурдните, та този път наистина да се сдобия със син.
Ами ако не родя момче? Дори не смеех да си го помисля. Дали щяха да убедят Франц Йозеф да се разведе с мен? Дали щяха да му доведат по-покорна, по-добра и по-здрава императрица? Разкъсвана от паника и отчаяние, се питах какво би се случило с мен тогава. Гизела ще остане при баба си, това беше ясно. След провала с пътуването до Унгария не посмях да се противопоставя на ерцхерцогинята, когато отново взе под крилото си малкото момиченце.
За щастие Господ ми влезе в положението. На 21 август 1858 г., беше зноен летен ден, аз родих „Рудолф Франц Карл Йозеф, принц-престолонаследник на Австрийската империя, кралски принц на Унгария и Бохемия, на Ломбардия и Венеция, на Далмация, Хърватия, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия", както гласеше официалната му титла в документите. Още с раждането си миниатюрното детенце беше ерцхерцог на Австрия, рицар на Златното руно и собственик на Пехотен полк №19. Кардинал Раушер извърши кръщенето на имперския принц, както бе кръстил и другите ми деца, в отсъствието на майка му.
Това беше най-тежкото от всичките ми раждания. Не забелязах ликуващите 101 топовни гърмежи, които екнаха в небето над Виена, както не забелязах и обстоятелството, че този път Франц Йозеф почти не прояви интерес към майката – грижа го беше само за неговия жадуван син. Бях изпълнила дълга си. Дано най-сетне да са доволни от мен.
ВИЕНА 1858-1860 ГОДИНА
„По-добре да не бях жива..“
– Радвай се, че мама се грижи така всеотдайно за Рудолф – Франц Йозеф сновеше припряно из стаята, а в гласа му долавях нотка на раздразнение, каквато не бях усещала преди. – Малкият расте и крепне в ръцете на дойката си.
– Така ми се иска да го видя... – за пореден път предпазливо възразих аз.
– Имаш температура – отбеляза Франц Йозеф, сякаш сама бях виновна, че не успявах да се оправя след тежкото раждане на принца. – Не бива да припарваш до детето. Може да го заразиш.