Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
Сведох очи. Как бих могла да му противореча? Веднъж се осмелих и всичко свърши със смъртта на София. Не, нямах право да протестирам. Чувствах такава вина за случилото се, бях толкова отчаяна, че сама си наложих най-строгото наказание и безмълвно се примирих с неизбежното.
С ужасяваща яснота усещах, че заслужавам това покаяние.
Как да се радвам с леко сърце на малкото момченце, сгушило се в напращялата гръд на старателно подбраната детегледачка, след като друго мое дете беше мъртво?
Франц Йозеф изтълкува отчаяното ми мълчание като покорство. Милостиво ме целуна по челото, увери ме в любовта си и ми подари бижута. После тръгна да прави политика – занимание, което всички смятаха за толкова важно. Какво означаваха страданията и самотата на глупавата му жена в сравнение със съдбините на цяла една империя?
Именно в онези дни започна коварното отчуждение помежду ни. Разбрах, че няма смисъл да се бунтувам. Важно беше само, че раждането на престолонаследника укрепи позицията ми. Нямаше да ме прогонят по най-позорен начин да си ходя вкъщи, нали бях майката на бъдещия император. Но какво ми беше подготвил животът? Скоро щях да навърша двайсет и една години. Как изглеждаше бъдещето? Да живуркам, принизена до красиво облечено украшение, което стои до Франц Йозеф и се усмихва по команда?
След раждането на Рудолф задачите ми се свеждаха до присъствието ми тук и там, където задължително да се усмихвам и да бъбря баналности. Дори собственият ми мъж не вярваше, че съм способна на нещо повече от участие в мизерния дворцов церемониал. А исках да говоря с него за толкова много неща. Например за ужасната съдба на малката ми сестра Мария. През 1857 г. я бяха сгодили per procura16 за престолонаследника на Неапол-Сицилия, а родът Вителсбах, както и династията на Хабсбургите, се радваха на поредната корона във фамилията. Никой освен мен май не се запита какво става в сърцето на младото момиче, което до момента бе видяло годеника си само на портрет, украсен със скъпоценни камъни. Изобщо не почувствах „всеобщия възторг", за който говореше в тази връзка Франц Йозеф.
Горката Мария беше поредната дъщеря на мама, продадена на крехка възраст на онзи, който предлага най-много. През февруари, преди раждането на Рудолф, тя се омъжи за своя италиански престолонаследник, а украсеният с диаманти портрет отстъпи място на действителността: болнав, физически и умствено непълноценен съпруг. Година по-късно тя беше кралица на страна, заплашвана от враговете си, разкъсвана от революции и съсипвана от некадърни политици.
Помолих Франц Йозеф да й помогне, ала той отказа, без да си направи труда да ми обясни това си решение.
– Защо си измъчваш главицата с неща, които не разбираш, ангел мой – додаде той, като видя колко обидено реагирах. – Политиката не е работа за теб. По-добре се щади, за да запазиш драгоценното си здраве. Искам да те виждам весела и щастлива, а не изтерзана и угрижена.
– Разбрах със сигурност, че Гарибалди е влязъл в Неапол със своите революционни войски – раздразнено възразих аз. – Трябва да направим нещо за Мария. Затворена е в крепостта „Гаета". Ако се опиташ да посредничиш...
Твърде много исках от императора. Тежките поражения в битките при Солферино и Магента, които бе претърпял предишната година във войната в Северна Италия, бяха накърнили гордостта му. Вследствие на договора за мир беше загубил не само Ломбардия и Пиемонт, отстъпвайки ги на Сардиния, но след завръщането си във Виена бе изложен на публична критика и на множество завоалирани упреци. Не някой друг, а по-младият му брат, ерцхерцог Максимилиан, беше станал говорител на вътрешната опозиция. Затова Франц Йозеф беше обиден не само като император, но и като брат.
– Край на политиканстването, Сиси – категорично ме отряза той, отхвърляйки всякаква намеса. – Защо не се опиташ просто да бъдеш мъничко по-мила с мен? Искам да намирам при теб покой, а не да решавам нови проблеми.
Изрече го толкова укорително, че предпочетох да си държа устата затворена.
През последните две години и без това бях станала доста мълчалива. Мълчалива и самотна. След тежкото раждане лекарите бяха препоръчали на Франц Йозеф да се съобразява с деликатното ми здравословно състояние. Ала макар да ми харесваше, че съм се отървала от ужасната принуда да зачевам и да раждам, болезнено ми липсваше утехата от неговите прегръдки, топлотата на обичта му. Какво ми оставаше, ако Франц Йозеф ме разлюбеше? Ако загубех последната опора в един студен, враждебно настроен дворец?