Свят на смъртта II
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта II». Краткое содержание книги:
— Предал съм го? Аз не го направих за лична изгода — взе да протестира Мика.
— Само от най-чисти мотиви — изсмя се студено Джейсън. — Не вярвай нито дума на тоя набожен мошеник, Едипон. Никаква революция не замислям. Той го каза само за да ми отнеме службата.
— Ти ме клеветиш най-безсрамно, Джейсън! Аз никога не лъжа. Ти наистина замисляш революция. Каза ми…
— Тишина и двамата! Или ще наредя да ви пребият до смърт. Робът Мика предаде роба Джейсън. А дали робът Джейсън е замислял революция или не, е без всякакво значение. Помощникът му нямаше да го изобличи, ако не беше сигурен, че може да върши неговата работа, а за мен единствено това е важно. Твоите идеи за работническа класа ме притесняват, Джейсън, и аз с удоволствие ще ги унищожа заедно с теб. Оковете го при робите! Мика, давам ти жилището на Джейсън, а също и неговата жена и докато си гледаш работата добре, няма да те убивам. Върши я по-дълго както трябва и ще живееш дълго.
— Само от най-чисти мотиви, нали така каза, Мика — извика Джейсън, докато го изтикваха от стаята.
Падението от върховете на властта беше главоломно. След половин час китките на Джейсън бяха отново стегнати в окови и той бе прикован към стената в едно тъмно помещение, пълно с други роби. Оковите на краката му също останаха — и те да му напомнят за новото му положение. Веднага щом вратата се затвори, той взе да дрънка с веригите си и да ги разглежда на светлината на далечната лампа.
— Какво става с революцията? — пошепна робът, окован до него.
— Много смешно, ха-ха — отвърна Джейсън и се приближи, за да види по-добре човека: беше съвсем разноглед. — Май че си ми познат. Не беше ли ти новият роб, с когото говорих днес?
— Същият. Казвам се Снарби, отличен войник, майстор на пиката, тоягата и кинжала. Имам записани седем убийства и още две под съмнение. Можеш сам да провериш в общината.
— Помня те, Снарби, а също тъй помня, че ти знаеш пътя за Апсала.
— Доста съм пообиколил.
— Тогава революцията не се отменя. Всъщност тя вече започва, но искам малко да я поогранича. Вместо да освобождаваме всички тези роби, какво ще кажеш да избягаме само двамата?
— Най-добрата идея след изобретяването на мъченията! Изобщо не ни трябват тия тъпаци, само ще ни се пречкат. Действай бързо и с малко хора, това е моят принцип.
— И моят също — съгласи се Джейсън и бръкна в ботуша си. Бе успял да пъхне там най-хубавата си пила и едни клещи, докато Мика го предаваше. Нападението срещу Нарсизи беше просто за прикритие.
Джейсън сам бе изработил пилата след много опити да добие и да закали стомана. Отлепи глината, с която бе замаскирал прореза в оковите на краката си, доизпили го и след три минути веригите лежаха на пода.
— Ти магьосник ли си? — пошепна Снарби.
— Механик. Обаче на тази планета двете неща се покриват. — Той се огледа наоколо, но изтощените роби спяха до един и не бяха чули нищо.
Уви парче кожа около пилата, за да заглуши шума, и започна да пили една брънка във веригата, за която бяха вързани оковите на ръцете му.
— Снарби — изрече тихо, — на една и съща верига ли сме с теб?
— Да, минава през оковите за ръцете и държи цялата тая редица роби. Другият й край е прекаран през дупка в стената.
— Най-добрият вариант. Ще изпиля една брънка и тогава и двамата сме свободни. Гледай да измъкнеш веригата през оковите на ръцете си и да я поставиш внимателно на пода, та този до теб да не разбере какво става. Засега ще си носим оковите на ръцете. Нямаме време да се занимаваме с тях, но едва ли ще ни пречат много. Пазачите влизат ли тук през нощта да проверяват робите?
— Откакто съм тук, не се е случвало. Сутрин ни будят, като дърпат веригата.
— Тогава да се надяваме, че няма да се случи тъкмо тази нощ, защото ще ни трябва доста време. Готово! — Пилата беше протрила желязото. — Хвани сега единия край на тази брънка, а аз другия и да се опитаме да я разтворим.
Напънаха се безмълвно, докато отворът стана достатъчно голям и брънката се изплъзна от веригата. Пуснаха безшумно веригата на земята и на пръсти тръгнаха към вратата.
— Има ли пазач отвън? — попита Джейсън.
— Не ми се вярва. Нямат достатъчно хора, за да вардят всички роби.
Вратата обаче не поддаде, когато я натиснаха. Джейсън надникна в ключалката на слабата светлина, после сви презрително устни.
— Тия идиоти са оставили ключа в ключалката.