Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Увитият в наметало Армениус се обърна за миг към тях. После свали качулката от младото си красиво лице и каза:
— Десет. Маестро Питър почина от двустранна пневмония.
Маркус леко наклони глава.
— Десет — той погледна последния представител на сингуларите. — И, разбира се, Наварис от Фригия. Един от най-опасните живи специалисти. Много надеждна — при условие че не загуби самообладание.
Ръката на Наварис продължи бавно да гали дръжката на меча.
Арнос злобно погледна Маркус. Сложи ръце на масата и стисна устни в тънка линия.
— Няма да действам на сляпо, милейди. Покажете ми лицето на този човек.
— Или какво, Арнос? — попита лейди Акватайн, гласът й беше пропит с отрова. — Ще си тръгнеш?
— А защо не?
— Може би защото знам какво се случи с първия капитан, назначен в Първи сенаторски. Мисля, че се казваше Аргавус. Толкова е странно, че той изчезна точно в нощта преди потеглянето ви — погледът на лейди Акватайн се насочи към Наварис. — Ще избухне скандал, ако някой намекне на гражданския легион за местонахождението на тялото му. По време на разследването могат да излязат много неприятни факти.
Арнос сви рамене спокойно.
— И преди са ме разследвали. Изморително, но се справих.
— Да. Много по-лесно е да убиваш времето, когато можеш да угаждаш на всичките си прищевки — погледът й се върна към Арнос и въпреки сегашния й външен вид усмивката й стана сладострастна и хищна. — Не се уморявам да се чудя колко често изпитваш гнева на разярен съпруг. Ти, разбира се, помниш катастрофата на кея преди четири години?
Кръвта се оттече от лицето на Арнос.
— Няма да посмееш.
— Тази карта ще изиграя само веднъж. Предпочитам да не постъпвам така с теб, скъпи Арнос — очите й не трепнаха. — Разбира се, ти можеш да пуснеш хрътките си, ако смяташ, че ще е от полза.
Под плаща Маркус вече държеше ножове в двете си ръце. Ще се погрижи за сенатора, а след това и за Армениус, бързия меч, който стоеше най-близо до масата. Каквото и да направи лейди Акватайн, ще е мощно и ще въздейства основно върху по-далечните противници, докато той се оправя с тези до тях. Беше сигурен, че и тя мисли същото.
Разбира се, той вече не беше толкова бърз, колкото някога. Арнос нямаше да е проблем, но младият дуелист можеше да се окаже по-опасен. Маркус беше сигурен, че в честен двубой почти няма шанс срещу него. Това беше основната причина той да избягва подобни боеве, когато е възможно.
В течение на една дълга минута Арнос мълча, капчици пот избиха по челото му. Напрежението наоколо се покачи. Но тогава сенаторът отмести поглед, като гордо вирна брадичка.
— Безсмислено е да спорим в дадения момент, скъпа Инвидия, когато имаме толкова много работа.
Лека усмивка озари лицето й.
— Радвам се, че стигнахме до съгласие.
Маркус потисна облекчената си въздишка и върна ножовете обратно в ножниците им.
— Дадох заповед на легионите да тръгнат срещу канимите. Коя, според вас, трябва да бъде следващата ни стъпка?
— Руфус Сципио — каза тя. — Той е опасен.
Арнос вдигна вежди.
— Сигурно се шегуваш. Той е само едно хлапе. Харесва се на публиката и има невероятния късмет да бъде на правилното място в правилното време, но нищо повече.
— Не се притеснявам за това кой е сега, а за това какво може да стане. Грешки се случват, Арнос, но ще е най-добре, ако той умре, преди легионът да потегли. Ще можеш ли да се погрижиш за това?
До долнопробния бар Наварис започна да гали дръжката на меча си.
— Милейди — каза Маркус, — ще позволите ли?
Тя го погледна и отново вдигна вежди.
— Говори.
— Прекалено късно е за открити действия — каза Маркус. — Вече имаше такъв опит и той се провали. Капитанът е нащрек, както и хората му. Още едно покушение може да се обърне срещу нас.
Лейди Акватайн направи гримаса и кимна.
— Твоето предложение?
Маркус заговори внимателно, запазвайки тона си абсолютно неутрален.
— Предаността на легиона към него заплашва плановете ви. Изключете го от легиона и напълно изключвате способността му да нарушава хода на събитията.