Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Момчетата работят с всички сили, дни наред изкарват без прилична храна и сън — продължи Демос. — И след като опасността премине, те просто се отпускат и заспиват. На практика трябваше да ги бия, за да ги накарам първо да отидат в койките. Някои от тях бяха готови да заспят директно на леда.
— А ти защо не спиш? — попита Тави.
— Не съм толкова уморен. Прекарах времето основно да ги наблюдавам как работят — разтягайки думите, отговори Демос. Тави не му повярва нито за миг. — Някой трябва да държи очите си отворени. Ще спя, когато боцманът се събуди.
— Всички добре ли са?
— Изгубих трима — каза Демос, без гласът му да трепне.
Тави не сбърка това с безчувственост. Мъжът просто беше твърде уморен, за да реагира бурно на каквото и да било, независимо дали е радост или скръб.
— Водата ги взе.
— Съжалявам — каза Тави.
Демос кимна.
— Тя е жестока любовница. Но ние продължаваме да се връщаме при нея отново и отново. Те знаеха какво може да се случи.
— Корабът?
— Корабът ми е наред — каза Демос. Тави не пропусна съвсем леката нотка на гордост в гласа му. — За останалите — не знам.
— Тези двата изглеждат повредени — каза Тави и кимна с глава към морето.
— Така е. Бурите могат да срежат мачти така както воден козел отгризва тръстика — Демос поклати глава. — По-големите кораби се справят по-зле от този. Флотските призователи на вода успяха да ни попречат да се разделим съвсем. Вълните достатъчно утихнаха, вече можем да изпратим няколко летци и да съберем всички — веднага щом хората започнат да се събуждат. Ще отнеме няколко часа.
Тави се усмихна.
— Трябва да има нещо, което мога да правя. Ако искаш, отиди да си починеш, а аз ще се погрижа за…
Демос поклати глава.
— Не и в този живот, милорд. Може и да сте зъл гений на войната, но моряк от вас става толкова, колкото от крава — летец. Не е за вас да командвате моя кораб. Дори в това езерце.
Тави се усмихна криво при тези думи, но знаеше, че е по-добре да не спори с него. Демос имаше определени възгледи за вселенския ред — просто казано, на палубата на своя кораб той трябва да е начело при всяко вземане на решения.
Имайки предвид, че „Слайв“ издържа на бурята и беше в по-добро състояние от много други кораби, които изглежда бяха получили ужасни поражения, Тави вярваше, че мнението на Демос не е съвсем лишено от основания.
— Излежавах се през всичките тези дни като мързеливо куче — каза Тави.
— Като болно куче — поправи го Демос. Той погледна право в Тави. — Не изглеждате много добре, милорд. Момичето-марат беше много притеснено за вас. Тя работи повече от всеки един от нас, опитвайки се да се разсее.
— Тя просто е искала да се отърве от моето хленчене — каза Тави.
Демос слабо се усмихна.
— Обзалагам се, че работата ви скоро ще започне, милорд. И тогава никой от нас не би искал да бъде на ваше място.
— Това ще е после. А аз искам да направя нещо в момента — каза Тави. Той присви очи, докато оглеждаше палубата. — Хората са на път да се събудят и ще са гладни.
— Да, като бебета-левиатани.
Тави кимна.
— Тогава ще отида в камбуза.
Демос вдигна вежди.
— Само се опитайте да подпалите кораба ми и аз ще се погрижа да изгорите жив, преди той да потъне. Милорд.
Тави изсумтя и се насочи към камбуза.
— Израснал съм в холт, капитане. Работил съм в кухня.
Демос опря ръце на страничното перило.
— Ако не възразявате, бих искал да ви попитам, Октавиан — вие изобщо нямате идея как да бъдете принцепс, нали?
Хората се размърдаха по-рано, отколкото Тави очакваше. Отчасти това се дължеше на факта, че денят бързо захладня и ставаше трудно да се спи във все още мокри моряшки дрехи. Отчасти това беше причинено от леките травми и разтежения, получени по време на тежката и опасна работа. Но най-вече причината беше зверският глад, който ги принуди да се надигнат, за да напълнят ръмжащите си кореми.
Камбузът на кораба включваше и хладилна камера, достатъчно голяма, за да се нуждае от два охлаждащи камъка, и Тави направо се изненада, когато видя колко много месо се съхранява там. По времето, когато мъжете започнаха да се събуждат, той вече беше успял да приготви голямо количество каша и да нареже и изпече четири цели бута, в допълнение към купчините корабни сухари и галоните горещ силен чай.