Фурията на принцепса

Той отвърза въжето, което го опасваше през гърдите, и рязко седна, като направо не му се вярваше, но си беше истина — „Слайв“ нежно се люлееше на вълните, а не подскачаше и не се тресеше от бурята.

Носът му беше болезнено сух и когато седна на койката, веднага усети студа. Мъглива слънчева светлина упорито проникваше през стъклото на илюминатора, покрито със скреж от студа.

Той стана, облече най-топлите си дрехи и видя Кайтай да спи дълбоко на койката до него. Максимус беше на отсрещната койка, Тави за първи път през тези дни го виждаше толкова изтощен. После зави Кайтай със своето одеяло, а тя сънено му благодари и още повече се сгуши в допълнителната топлина. Тави я целуна нежно и излезе на носа на кораба.

Морето беше необичайно.

Вълните, например, бяха странни. Дори при спокойно време те леко се поклащаха.

Морето беше гладко като стъкло и съвсем леко се люлееше от тихия, студен северен вятър. И навсякъде имаше лед. Той покриваше кораба с тънък слой, блестейки по рангоута и мачтите. Носът беше покрит с по-дебела ледена кора, въпреки че на няколко места тя беше изстъргана и отстранена, което я правеше не толкова коварна, колкото би могла да бъде.

Въпреки това Тави се придвижваше много внимателно. На няколко места на кораба имаше опънати въжета, очевидно за да осигурят на екипажа опора там, където те не могат да стигнат до парапетите или до друга част от надстройките на кораба.

Той пристъпи към парапета и погледна към морето.

Флотът се беше разпръснал безразборно около тях. Най-близкият кораб беше твърде далеч, за да забележи каквито и да било подробности, но дори така Тави можеше да види нещо нередно в очертанията му. Оглеждайки кораба по-внимателно, му трябваше само миг, за да осъзнае, че гротмачтата му просто липсва, счупена по време на бурята. Поне още два кораба бяха достатъчно близо до него, за да идентифицира подобни щети, в това число и един от огромните бойни кораби на канимите.

Тави не видя никакво движение на нито един от корабите, включително неговия собствен, и това породи в него неприятно, странно усещане, че той е единственият останал жив.

Чайка издаде самотен крясък. Ледът затрещя и ледена висулка падна от въжетата, пръскайки се на парченца на палубата.

— Винаги е така след дълга буря — раздаде се зад него тихият глас на Демос.

Тави се обърна и проследи как капитанът на кораба излиза от трюма, спокойно минава по ледената палуба и застава до него. Изглеждаше както винаги — спретнат, невъзмутим и облечен в черно. Под очите си имаше сини кръгове от умора, а на лицето — няколкодневна брада. Но освен това нямаше никакви други следи от многодневната му борба със стихиите.