Лилит: Змия в тревата
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-034-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Лилит: Змия в тревата». Краткое содержание книги:
Стори ми се интересно отношението на пешките към него. Те не смееха дори да погледнат един прост надзирател в очите и говореха с такива хора унизително угоднически, а до този мъж доближаваха спокойно и си бърбореха с него като равни. Забелязах Тай и отидох да я попитам кой е непознатият.
— Отец Бронц — отвърна тя.
— Е, и какво означава всичко туй? — настоях нетърпеливо. — Кой е отец Бронц, що за човек е?
— Магистър — каза Тай, сякаш след тази единствена дума нямаше нужда от повече обяснение. Всъщност тя само потвърди очевидното.
— Това вече знам — поизсилих се, — но досега не съм виждал пешки да се държат толкова дръзко с никого от властниците. Дори от тебе странят заради силата ти. Той от замъка ли е? За нашия шеф ли работи, за херцога или за някой друг?
Тай се усмихна закачливо.
— Отец Бронц не работи за никого — изрече присмехулно. — Той е Божи човек.
Съвсем се обърках, но след малко предположих с какво се занимава непознатият. Явно момичето искаше да ми каже, че мъжът е някакъв свещенослужител, макар досега да не бях забелязал и помен от религия на Лилит. Разбира се, познавах свещеници в предишния си живот. Никога не съм разбирал защо култовете и древните суеверия все още привличаха мнозина от жителите на цивилизованите планети. Ала знаех, че колкото по-упорито се опитваш да стъпчеш някоя религия, толкова по-бодро тя вири глава и се разпространява.
Пак зяпнах необикновения старец. Казах си, че е намерил твърде странно място да упражнява призванието си. Трябва и да е проповядвал някаква извънредно особена вяра, за да се озове на Лилит. Защо ли се е обрекъл на вечен затвор тук, щом можеше да си живее чудесно в някой храм с паричките на невежите поклонници? Освен това, питах се, как един служител на божество, което ще да е то (или пък те), се е издигнал до магистър, без да окървави ръцете си?
А в това време мъжете и жените от селото прииждаха, за да поговорят с него.
— Не ги ли е страх? — попитах Тай.
Допусках, че ако някой иска да събере съмишленици и има силата на магистър, лесно ще принуди сганта да слуша проповедите му. Той обаче никого не принуждаваше. Седеше и беседваше мило и благодушно.
— Споделят си грижите — подсказа ми момичето. — Случва се и да им помогне. Само той от надарените със силата обича пешките.
Смръщих се озадачено. Изповядваше ли ги… или им предлагаше застъпничество пред своя бог? Колкото и да умувах, не си представях ясно заниманията му. Е, още много имам да уча, напомних си. Досещах се само за един начин да узная нещо повече, но не ми беше особено приятна мисълта да доближа някого, навярно превъзхождащ десетократно по сила тип като Кронлон.
Сигурно ме забеляза как стоя отстрани и го оглеждам. Обърна се към мен, махна ми и подвикна.
— Ей, ти! Ама че си грамаден и космат, а? Я ела насам!
Говореше доброжелателно, с плътен и напевен глас. С подобни гласове са надарени хората, умеещи да манипулират тълпите. Както и мошениците.
Нямах избор, затова пристъпих напред, ала безпокойството ми, изглежда, пролича.
— Не се тревожи — побърза да каже той. — Не хапя, не карам пешките да се гърчат от болка и не ям бебета на закуска. — Взря се по-внимателно в мен на светлината от факлите и очите му се разшириха. — Бре, бре, ти трябва да си Кал Тремон!
Лицето ми не издаде нищо, но целият се напрегнах. Имах лошо предчувствие.
— Чувал съм какво ли не за тебе от други твои… хм, колеги — продължи отецът. — Понякога съм се питал как ли изглеждаш всъщност.
Изобщо не ми харесаха тези приказки. Значи наоколо се мотаеха немалко хора, които вероятно знаеха за живота и подвизите на Кал Тремон дори повече от мен.
— Седни, де — посочи ми той туфа трева. — И се отпусни най-после, за Бога! Няма защо да се боиш.
Докато сядах, мислено отбелязах, че отчето определено греши. Страхувах се не от неговата сила, а от осведомеността му. Оставих обаче настрана опасенията си и реших да поговоря с отец Бронц.
— Да, аз съм Тремон — кимнах недодялано. — Що за истории сте слушал за мен? И от кого?