66 градуса северна ширина

Ингилейф кимна.

— Това беше през 2003-та, преди шест години. След това всички заедно отидохме да танцуваме. Веднага си пролича, че той ме харесва.

— По това време е бил още женен, нали?

— О, да — каза Мария, — но този брак бе обречен.

Магнъс повдигна въпросително вежди.

— Оскар и Камила бяха гаджета още от гимназията — обясни Ингилейф. — Тези бракове винаги приключват бързо. Просто е въпрос на време.

Магнъс я изгледа укорително.

— Съжалявам — каза тя.

— Ингилейф е права — продължи Мария. — Явно беше, че си търси жена. В крайна сметка преспахме заедно. И така продължихме две години.

— Жена му знаеше ли?

— Мисля, че не. Или поне така мислеше Оскар.

— Значи връзката ви е била сериозна?

— Да — каза Мария, за първи път колебливо. — Наистина го харесвах. Беше хубав мъж, забавен и жив. Около него миришеше на успех. Всичко, което докоснеше, се превръщаше в злато — Мария се усмихна. — Веднъж ме заведе в южна Франция за уикенда. Настанихме се в един чудесен хотел с прекрасен изглед към Средиземно море. Отидохме в едно от казината в Монте Карло. Аз залагах малки суми на червено и предимно губех. Той раздели залога ми на три и сложи една част на числото четиринайсет — рождената ми дата. И изгуби. После сложи втората трета пак там и пак изгуби. Повдигна вежди към мен за позволение да заложи и последната част и аз му кимнах. Имах му доверие. И той спечели! Над хиляда евро! Това никога не може да се случи на мен, а на него — почти със сигурност. Просто си беше победител по природа, разбираш ли?

— Добра партия.

— И аз така помислих — каза Мария. — Но мисля, че допуснах типичната грешка за една любовница: надявах се, че ще напусне жена си, за да се ожени за мен — Мария въздъхна. — После разбрах, че е водил на купон някакво курве от лондонския офис на банката. Попитах го как я мисли. Обеща ми това да не се повтаря. Но то се повтори, разбира се.

— Със същата жена ли?

— Не. С друга. Мисля, че първата наистина е била флирт за една нощ. Втората също живееше в Лондон.

Още не си бе купил къщата в Кенсингтън, но пътуваше често до Англия. Стана ми ясно, че когато е там, хойка. Разбираемо е, защото в Рейкявик трябваше да се крие от две жени: съпруга и любовница.

— Кога се случи това?

— Преди около четири години.

— И ти го заряза?

— Да. А шест месеца по-късно се запознах с Хинрик — Мария хвърли поглед към снимката на хилавия мъж.

— Той беше много по-стока — обади се Ингилейф.

— И оттогава не си виждала Оскар?

— Не. Така де, засичахме се няколко пъти по разни сбирки, но никога насаме — долната й устна затрепери. Това изненада Магнъс: до този момент Мария говореше напълно спокойно за бившия си любовник. — Той беше добър човек. Не знам дали е извършвал някакви финансови престъпления, но съм почти сигурна, че не е. Той беше честен, разбираш ли? Можеше да му се довериш — тя се втренчи в Магнъс, предизвиквайки го да й се протипостави.