Зад маската на дявола

- Човек! На земята лежи човек - провикна се някой в тъмното и двамата военни се втурнаха по посока на гласа.

Климент остана да седи на замята, гледайки догарящата черква и пийвайки си от манерката. Когато Бранко се върна, тя бе почти празна.

Началник-стражата дойде, седна, без да каже дума, до Климент, дръпна питието от ръцете му и отпи голяма глътка. Избърса устата си с ръкав, обърна се към писаря и каза:

- Ще стане лошо! Май имаш заподозрян! Близо до запалената черква, в безсъзнание е намерен боилът Алзек. Сигурно си чувал за него?

- Човекът, избивал масово християни в Дръстър? Знам го! Всички са свързани с тоя скапан град! - отвърна леко заваляйки Климент. - Какво ще правиш сега?

- Нямам представа. Би трябвало да го арестувам като заподозрян. От друга страна, е достатъчно влиятелен и важен, за да не посмея да го направя. Наистина не знам - Бранко отново изтри лицето си с ръка. - Като начало ще го закарам при лечителите. Нека го оправят, да видим и той какво ще ни каже, като се свести. Пък после Дукум или Борис да си решават. Едно е сигурно - останалите боили ще побеснеят! Алзек е много популярен в някои среди.

- Къде го намерихте? - попита писарят.

Военният вдигна ръка и показва вляво от черквата.

- Там видях Дявола, преди да припадна - Климент се опитваше да се съсредоточи. - Но ти не ми вярваш, нали?

- Вече не знам на кого да вярвам - вдигна рамене Бранко. - По-добре иди поспи, Клименте. Много ти се насъбра за тази вечер. Ще пратя няколко войници да те съпроводят.

Писарят се върна в странноприемницата късно след полунощ. Придружаваха го стражи, които трябваше да се убедят, че ще се прибере спокойно. Леко позамаян от питието, дадено му от Бранко, Климент бе благодарен, че те са с него. На няколко пъти се наложи да го придържат, но в очите на нито един от тях нямаше насмешка. Всички знаеха какво бе направил писарят.

Кладий си глътна езика, когато Климент и малкият ескорт влязоха в странноприемницата.

- Много ти е пораснала работата. Сутрин те взимат войници, вечер те връщат! - опита се да се пошегува той. - Май трябва да ти вдигна наема.

Благодарен, че не трябва да отговаря, Климент се качи по стълбите, поклони се на войниците и се прибра в стаята си. С мъка събу ботушите, съблече мокрите дрехи, захвърли ги на купчина в единия ъгъл на стаята, легна гол в леглото, зави се през глава и потъна в тежък безпаметен сън.