Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Какво да правя по-нататък? — попита Фьодор, хвърляйки към бутилките алчен поглед.
— Първо ще пратиш тия картинки по дяволите и ще затвориш очи да си починеш за десетина минути, а после ще вземеш нов лист и ще нарисуваш мъжа по памет. Не някакъв киборг, какъвто се получи преди малко, а жив човек на петдесет години, с приятна, дори обаятелна физиономия. Разбра ли? Ако успееш, ще те оставя да си пиеш водката на воля.
След един час Миша Доценко излезе от жилището на Фьодор, отнасяйки в куфарчето си пет рисунки, които нямаха почти нищо общо. Той обаче беше сигурен, че поне на две от тях е изобразен мъжът, посетил Екатерина Венедиктовна няколко дни преди трагичната й смърт. Да знаеше само на коя по-точно.
В неделя към един и половина следобед Олег Жестеров се качи с асансьора до апартамента на Ира Терехина и позвъни. Преди това бе ходил на битака да се увери, че девойката е заета. Известно време я наблюдава отдалече как, дърпайки след себе си пазарската чанта на колелца, снове по тесните пътеки между сергиите и весело подвиква:
— Цигари! Минерална вода, плодови сокове, „Спрайт“, „Доктор Пепър“, кола!
— Топли закуски! Хамбургери, чийзбургери, пресни пирожки с месо, шишчета с гарнитура!
— Италиански салати с раци, скариди, шунка!
— Горещи напитки, чай, кафе, капучино!
На битака беше оживено и шумно, в неделя имаше много купувачи, дори от провинцията, които искаха с едно идване да решат всички проблеми с гардероба си и цял ден обикаляха от сергия на сергия, като, разбира се, също ожадняваха и огладняваха. След като се увери, че Ира няма да си тръгне скоро, Олег се качи на фолксвагена и потегли към дома й. И ето сега стоеше пред вратата на апартамента и напрегнато се ослушваше в едва доловимите шумове. Сградата беше стара и масивна, с тухлени стени и отлична звукоизолация, а не като днешните панелни кашони, в които като кихнеш на първия етаж, стъклата по горните започват да дрънчат. Дали ще му отворят? И ако му отворят, кой ли ще излезе? Иляс, който според оперативната информация вече се е върнал от пътуването? Или намусеният му съсед Георгий Сергеевич, който едва си отваря устата и от него ще има малка полза? Идеалният вариант ще бъде, ако е случил сбирка на Илясовите приятелчета, да се престори на смутен и да им каже, че има уговорка с Ира… А защо пък не? Така ще направи, има възможност. Ирка винаги работи по едно и също време и може да се върне преди пет само ако битакът се затвори неочаквано, а той е наблизо, всеки момент може да прескочи дотам с колата и да провери дали всичко е наред. Но пазарът си работи, не са го взривили с бомба, продавачите не си прибират още партакешите, — значи хазайката на жилището няма да си дойде скоро. Пък и съдейки от думите на Ира, „казанците“ не се притесняваха от нея и се събираха, когато си решат, било денем, било нощем. Ако ги смущава нещо, това ще да е само другият квартирант, как му беше името — Георгий Сергеевич. Но пак съдейки от думите на Ира, те и с него не се съобразяват кой знае колко. Бил кротък и спокоен човек, в нищо не се бъркал. Обаче доста време не отварят. Може пък наистина да няма никой?
Накрая се чуха бързи и енергични стъпки.
— Момент! — високо каза мъжки глас. — Сега ще отворя!
След миг вратата се отвори и на прага се появи среден на ръст набит мъж в къса тъмна хавлия. Косата му беше мокра и Олег разбра, че квартирантът е бил в банята. Затова всъщност толкова време никой не отвори.
— Моля за извинение — смутено започна Жестеров. — Търся Ира. Вкъщи ли е?
— Заповядайте — приветливо каза мъжът и го пропусна да влезе.
Очевидно това не беше Иляс, а Георгий Сергеевич. „Какво да се прави, помисли си Олег, не извадих късмет, ще трябва да се задоволя с него.“
— Ирочка я няма, на работа е. Но ако ви трябва спешно, ще ви обясня къде да я намерите, наблизо е.
— Всъщност… — Олег смутено се запъна. — Най-важното вече разбрах. Щом е на работа, значи всичко е наред.
— Какво имате предвид? — строго попита квартирантът. — Кое е наред?
— Виждате ли, снощи вечеряхме заедно… Стори ми се, че тя не е свикнала с храната, която ядохме. Но си дадох сметка за това чак когато се прибрах вкъщи. За бога, не си мислете, че се бъркам в чужди работи, но останах с впечатлението, че Ира гладува, и ако наистина е така, след вечерята би могло да й прилошее. Често има такива случаи. Затова дойдох да разбера дали всичко е наред. Вие баща й ли сте?