Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Първия път, когато Виктор чу това, думите на психолога му се сториха прекалено сложни. Почти нищо не разбра от тях. И едва няколко месеца по-късно започна лека-полека да схваща смисъла им. Ето, Юлка го попита за снимките, а той няма какво да покаже, макар че би било напълно уместно да извади албум или купчинка снимки и да подхване обяснения: тук сме с приятели за риба, а ето ни на вилата, печем шишчета, тук пък бяхме на почивка на море, а това… ами това е една позната, бивша, може да се каже, нищо сериозно. Като всеки нормален човек, той трябва да има минало, а за половин година така и не натрупа нищо. Половин година на вятъра, половин година се вкопчва в личността си, по всякакъв начин се съпротивлява на нейното разрушаване и се опитва да запази всичко възможно. А нужно ли е? Ето, защо не завърти любов с тази чистичка млада студентка, защо не й направи дете, а после да се оженят? Защо, какво лошо има? Хем да си смени фамилното име, някои мъже го правят. Той никога не е имал такива момичета — Виктор ги наричаше наум „прилични“. С тях му беше скучно и тягостно, не знаеше за какво да говори и как да ги забавлява, защото освен пиенето и секса, не можеше да им предложи нищо. Така де, няма да ходи с тях на концерти я!
Макар че Юля не прилича много на тях, във всеки случай не е твърде разговорлива. Той мълчи — и тя мълчи, гледа ту него, ту наоколо с огромните си тъмни очи, седи неподвижно, като статуетка. Все пак е странна…
— Ще останеш ли до сутринта? — без заобикалки я попита Виктор.
— Не знам, трябва да се обадя.
— На кого?
— Вкъщи, на родителите си.
— И какво, те може да не ти разрешат, така ли?
— Може.
Да, това момиче не страда от многословие, определено.
— А от какво зависи тяхното разрешение? — попита той. — Ако си при приятелка — може, а при приятел — не, така ли?
— Не, всичко зависи от здравето на мамината леля. Тя е вече стара и ако се чувства зле, аз отивам при нея за през нощта, та в случай на нужда да й направя инжекция или да извикам „Бърза помощ“.
— Значи родителите ти не те ограничават в отношенията ти с мъже? — учуди се Виктор. — Прогресивни, модерни родители имаш, а?
— Нормални родители. И прекрасно разбират, че ако поискам да преспя с някого, като нищо ще го направя и денем, така че изискването да нощувам вкъщи нищо не решава и не променя. Искаш ли да се обадя?
— А ти? Ти искаш ли да останеш?
По лицето на Юля се изписа израз, сякаш тя искаше да каже: „Все ми е едно“. Виктор беше стопроцентово сигурен, че ще чуе именно тези думи, и страшно се изненада, когато тя каза:
— Засега искам. Но ако после реша друго, предполагам, че нищо няма да ми попречи да стана и да си тръгна. Нали?
— Да, разбира се — слисано промърмори той.
По дяволите, те са съвсем различни, тези момичета от поколението на деветдесетте. Когато той самият беше на толкова, на колкото е сега Юля, неговите връстнички не се държаха така. Е, всъщност се държаха точно така, оставаха за през нощта дори не на втория, а още на първия ден от познанството, отиваха на гости у непознати мъже и от нищо не се страхуваха, или пък обратното — ужасно се страхуваха и за нищо на света не се съгласяваха да отидат в чужда къща. Но да отидеш ей така хладнокръвно при мъж, за когото нищо не знаеш, и при това да допускаш, че той може да се окаже насилник или пълен глупак, садист или друг някакъв изрод, като същевременно разчиташ, че ще можеш да си тръгнеш, ако нещо не ти хареса… Момиче от двайсет и първи век. А може би просто московско момиче? Казват, че столичните момичета се различавали от провинциалните. Интересно, по какво ли? Може би именно по това? Знаят за всички тъмни и мръсни страни на живота, но със столично високомерие смятат, че ще съумеят да се справят със ситуацията — нали са толкова умни, толкова разкрепостени.