Опасно за живота

— Какви? — напрегна се Висницки. — Нормални роднински взаимоотношения. Та аз съм израснал в Кавказ. А там не е прието да се отказваш от роднините си без някакви извънредни причини. Всъщност за какво става дума? — сухо се осведоми Висницки.

— Става дума за това, че в казиното на вашата снаха е открита голяма партида наркотик. Триметилфентонил. Не знам дали ви е известен този неприятен факт.

— Известен ми е. Нина ми се обади по телефона, защото брат ми сега е извън столицата.

— И къде, ако не е тайна?

— В Петербург. Там се провежда конференция.

— За дълго ли?

— Конференцията ще продължи седмица. Брат ми отиде да рекламира продукцията на фирмата си. Форумът е доста представителен. Сергей Николаевич разчита да сключи договори за доставка на фармацевтични стоки с различни учреждения от Северозапада. Така че може да се забави и повече от седмица.

— А що за продукция произвежда фирмата на брат ви?

— Предимно различни имуномодулатори. Тези вещества са в сферата от интереси на брат ми. Но това е доста обширна тема, за да я обсъждаме сега.

— Така е. Е, да се върнем тогава към казиното и към открития там „китайски белтък“.

— Доколкото знам, с наркотиците е търгувало някакво момиче от пункта за обмяна на валута — сухо се осведоми Висницки.

— Да. И са я намерили мъртва.

— Много неприятно. Но какво общо има моята снаха? Или, ако позволите, какво общо имам с това аз?

— Просто си помислих, че може и да знаете нещо около обстоятелствата по това дело…

— Тоест вие нарочно ме разговорихте, за да измъкнете нещо за семейството ми? — Сега вече в гласа на Висницки зазвъня черкезка стомана.

— Какво говорите, Иля Николаевич, разбира се, че не. — Макар че, ако трябваше да бъде честен, Турецки би следвало да отговори: разбира се, че е така!

— Тогава каква е всъщност целта на визитата ви? — осведоми се Висницки. — Ако това е разпит, би следвало да ме призовете официално във вашето ведомство.

Той вече се прибра в черупката си и срещу Турецки останаха да стърчат само рогцата му.

— Не е разпит. Ако потрябва, разбира се, ще ви пратя призовка. А целта на посещението ми е следната: исках да се консултирам с вас за наркотиците. Разновидности, свойства и така нататък. Възложено ми е следствие, свързано с наркобизнеса. А знанията ми, честно казано, не стигат — хитруваше Турецки. Знанията му не бяха чак толкова недостатъчни. Но Саша искаше да измъкне охлюва от черупката му.

— Ще ви свържа със специалисти — сухо, без да го гледа, отговори Висницки. — Моля да ме извините, имам работа.

— Е, какво пък, Иля Николаевич, благодаря ви, че ми отделихте толкова време. — Саша стана. Беше ясно, че няма да измъкне нищо повече от Висницки. Когато вече беше хванал дръжката на вратата, Турецки се обърна: — Искам да знаете следното: през нощта, когато е вървяла проверката в казиното на вашата снаха и е била засечена търговията с наркотици, в същата тази нощ загина мой другар. Той е бил застрелян на прага на собствения си дом. Няколко часа преди смъртта си той разговарял с вашата снаха. Такива работи. Вие, разбира се, държите на семейството си. И простете, ако съм нахлул в забранена зона. Но моят загинал другар е моето семейство. И аз ще направя всичко, за да открия убийците му.