Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Не забравяй, дете. Хернон ще стои отвън, да не би нашият гост да се самозабрави, заслепен от страстта си.

Тая отново закри уста с ръка, но този път не успя да заглуши докрай хихикането си. Малик с изненада установи, че усеща гняв. Само ако знаеше със сигурност — това старческо оглупяване ли беше, или злонамерена обида? Той си наля втора чаша бяло вино. Тая се тръшна на стола, смеейки се в шепи.

Малик изчака няколко секунди, за да се увери, че старата кранта си е отишла. Завъртя чашата в ръка и забеляза утайката на дъното.

— Ако не бях сигурен, че водата е плитка — изрече той и въздъхна, — щях да заподозра, че е бездънно дълбока.

Тая се усмихна дяволито, сви краката си и седна върху тях.

— Това е работата й, Малик — да изглежда проницателна. И е доста добра, не мислиш ли?

Малик сръбна от виното. Твърде сухо за вкуса му.

— А тази реч? Тези пророчески излияния?

— Най-новото й увлечение — отвърна Тая и запретна широките ръкави на робата си, откривайки дълги ръце. — Нищо кой знае колко смело, ако се замислиш. С падението на Финир, издигането на Трейк, новите домове в колодата и изобилието от нови карти. Доста обикновено предсказание всъщност.

— Но в него има изисканост, която ме тревожи.

Тая събра дългата си черна коса и я завърза на опашка.

— Ако има изисканост, скъпи Малик — усмихна се момичето, — тя се дължи на теб.

Малик се поклони.

— Така. Пурпурната гвардия — рече Тая и погали подлакътниците на стола с пръсти. — Чух доста неща за тях в Даруджистан, разбира се. Как ми се иска да ги бях видяла там. Идват ли?

Малик се намръщи. Поколеба се дали да не седне срещу момичето, но после реши да не го прави. Закрачи из стаята, преструвайки се, че разглежда произведенията на изкуството. Прочисти гърло и рече:

— Точно като прилива те са близо и не могат да бъдат спрени. Клетвата, която са положили — тя постоянно ги тегли напред. Както винаги, най-голямата им сила и най-голямата им слабост. Не мисля, че могат просто да стоят и да чакат.

Очите на Тая се стрелнаха към Малик.

— Да стоят и да чакат какво?

— Да преминат сегашните вълнения, разбира се — усмихна се благо той.

Тая се направи на нацупена и издуха непокорен кичур коса от лицето си.

— Не харесвам, когато премълчаваш неща, Малик. Но няма значение. И аз си имам източници. Подслушвам всички препоръки на стария прилеп. Ще се изненадаш, ако ти кажа кой й идва на гости… всъщност може и да не се изненадаш. Не ми казвай, че имаш източник в самата Гвардия.

Малик се усмихна на този нелеп въпрос и поклати глава.