Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— И така, съветник Имри… Това ще отнеме известно време.

— Скоро.

— Известно време — повтори Тая, а изведнъж в гласа й се бе появила желязна нотка, изненадваща за момиче на такава крехка възраст.

Малик вдигна ръка в успокоителен жест.

— Моля те, скъпа. Изслушай ме. Времето за хитрости и коварство бързо изтича. Задава се прилив и всичко ми подсказва, че скоро ще дойде време да избутаме скромния си кораб във водата, за да се понесем по течението на събитията.

Тая се облегна назад и погали белия, подобен на перушина плат, който покриваше едното й бедро.

— Разбирам. Добре тогава. Но няма да е елегантно. Може да породи… въпроси.

Малик остави чашата си на масата и се изправи.

— Тези въпроси ще бъдат отнесени от прииждащата буря. Сега те оставям да работиш.

— Значи искаш още тази вечер да се захвана? Облечена по този начин?

Тя разпери ръце.

Малик я изгледа с безразличие.

— Ти решаваш. Не смея да те уча как да вършиш работата си.

Тая се плесна по бедрото.

— Проклет да си от гнева на Окования, Малик. Не знам защо те търпя.

Той се поклони.

— Може би защото заедно имаме възможност да реализираме общите си намерения.

Тая махна с ръка.

— Да. Може би. Само през последния месец осуетих два опита за покушение срещу теб — рече тя и го изгледа начумерено. — Сигурно властта ти расте.

Малик се поколеба, изпълнен със съмнения. Просто напомняне или прикрита заплаха? Реши отново да се поклони. Винаги беше дискретен. Винаги. Все пак момичето бе изключително полезно. Талант, за който никой в столицата не подозираше.

— Много мило от твоя страна. И не забравяй отново да споменеш Гвардията на старицата. Не я щади. Сега трябва да говори за нея още по-често.

Тая кимна.

— Да, Малик. Както винаги.