![Възходът на Ордата [bg] [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/2/vzhodt-na-ordata-bg-lp-download.jpg)
Възходът на Ордата [bg] [ЛП]
- Автор: Голдэн Кристи
- Серия: World of Warcraft(bg) #2
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Катина Цонева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на Ордата [bg] [ЛП]». Краткое содержание книги:
Една истинска история за магия, война и героизъм, базирана на най-продаваната и награждавана поредица компютърни игри на Blizzard Entertainment.
Рулкан изръмжа недоволно, но после се усмихна. Нер’зул я погледна. Дали бе плод на въображението му или тя наистина се насили да се усмихне?
— Тренираме възможно най-скоростно — бързо добави Нер’зул, понеже не искаше да обиди духа, който бе негов партньор в живота.
Рулкан мълчеше. Явно орките не действаха достатъчно бързо.
— Вероятно можеш да ни помогнеш — каза той, осъзнавайки, че говори, без да мисли. — Може би разполагаш с познание, което… което…
Рулкан се намръщи, а после изправи глава.
— Казах ти всичко, което знам — отвърна тя. — Но има други сили… други същества… за които живите не подозират.
Нер’зул едва не падна от думите й.
— Има елементи и древни духове — успя да отвърне той. — Какви са тези други същества?
Тя му се усмихна.
— Ти все още дишаш, съпруже. Още не си готов за тях. Те са онези, които ни помагат, за да помагаме на вас — любимите, които сме напуснали.
— Не! — Нер’зул осъзнаваше, че я притиска, но не можа да се сдържи. — Моля те… Имаме нужда от помощ, за да защитим бъдещите поколения от коварните заговори на дренаите.
Той не призна, че се радва да бъде център на внимание за всеки орк от всеки клан. Той не призна, че обещанието й го беше накарало да си мисли за подобни неща и да ги желае. Но още повече, той бе внушил такъв ужас от чудовищните дренаи, че това внезапно отдръпване от нейна страна направо го влудяваше.
Рулкан го изгледа изпитателно.
— Може би си прав — каза тя. — Ще видя дали биха говорили с теб. Един, на когото имам най-голямо доверие, непрекъснато и сериозно се грижи за хората ни. Ще попитам него.
Той кимна, почти абсурдно доволен от думите й, после примигна и се събуди. На устните му изгря усмивка. Скоро. Много скоро той щеше да се срещне с този мистериозен дух, с този негов благодетел.
Гул’дан се усмихна на господаря си, когато му донесе плодове и риба за края на постите му.
— Още едно видение ли, господарю?
Той се поклони дълбоко, поднасяйки му храната и чаша горещ билков чай. Следвайки съвета на Рулкан, той бе започнал да пие отвара от специални билки, които развиват определени сили. Рулкан го беше уверила, че с тяхна помощ тялото и духът му ще са готови за видения. Първият път, когато я опита, Нер’зул не остана очарован, но не показа недоволство. Сега вече дори му харесваше да я пие всяка сутрин, а после още три пъти до края на деня. Той прие чашата, отпи и кимна в отговор на въпроса на Гул’дан.
— Да… и научих нещо важно. Гул’дан, откакто има орки, има и шамани. А шаманите боравят с елементите и контактуват с предците.
По лицето на Гул’дан се изписа объркване.
— Да… разбира се…
Нер’зул не успя да сдържи усмивката си, която разкри бивниците му.
— И това е така. Но има още неща, за които не знаем. Неща, които предците ни виждат, но ние живите — не. Рулкан ми каза, че е контактувала с такива същества. Те притежават мъдрост и познание отвъд тези на предците ни и ще дойдат при нас да ни помогнат. Рулкан спомена, че има един, който е избрал да приеме орките под крилото си. И скоро… скоро ще ми се яви.
Очите на Гул’дан проблеснаха.
— И… може би на мен също, господарю?
Нер’зул се усмихна.
— Ти си силен, Гул’дан — каза той. — Нямаше да те избера за чирак, ако не беше. Да, мисля, че ще ти се яви. Ще ти се яви, когато сметне, че си заслужил, както ще стори и с мен.
Гул’дан склони глава.
— Дано бъде така — каза той. — За мен е чест да служа. Това е време на велика слава за орките. Благословени сме да го видим.
Кланът Блекрок начело със самия Блекхенд бе получил честта да удари пръв. Това породи известно негодувание, но ловните умения на Блекрок бяха легендарни и бе логично да са първи, след като живееха най-близо до Телмор — един от по-малките, по-изолирани градове на дренаите. Кланът получи първите брони, мечове, стрели с метални върхове и други оръжия, с които да се изправи срещу дренаите.
Оргрим, преметнал дуумхамъра на гърба си и покрит от глава до пети с метал, който го караше да се чувства защитен и скован, яздеше до вожда си. Вълкът под него явно също изпитваше неудобство от тежката броня и от време на време извръщаше глава към крака на Оргрим, сякаш за да прогони някакво дразнещо насекомо. Освен това, явно му и тежеше и стъпваше с мъка по меката трева, по-задъхан от обикновено и с изплезен език.
Оргрим мърмореше под нос. Звучеше толкова лесно — тръгваш на война срещу новия коварен враг. Но когато всички, включително и Оргрим, стояха и аплодираха решението, никой не се замисли колко трудно бе всъщност само да се подготвят. Сега трябваше да развъждат по-едри вълци, които освен самите орки — натежали от плътни кости и мощни мускули, трябва да носят брони.