Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Но, докато яздеше до вожда си към мястото, където е била забелязана малка ловна хайка, Оргрим имаше лошо предчувствие. Ами ако дренаите просто са си били странни? Сигурно, когато са дошли, за тях орките са изглеждали странни. Наистина ли смъртта е правилното наказание за това да си различен? Кога дренаи са нападали орк? Кога поне веднъж са обидили с нещо орк?

Сега осемнадесет воини Блекрок, въоръжени до зъби, с покрити с метал тела, яздеха, за да елиминират група синьокожи, които по никакъв начин не ги заплашваха, а набавяха храна за хората си. Неочаквано и без да иска, в съзнанието на Оргрим изплува образът на младото дренайско момиче, което срамежливо им се бе усмихнало. Дали нейният баща или нейната майка нямаше да загинат в този прекрасен слънчев ден?

— Изглеждаш замислен, Оргрим — каза с дрезгав глас Блекхенд и, без да иска, го стресна. — За какво си мислиш, заместнико мой?

„За лицето на едно сираче“ — помисли си той, но не го каза. Вместо това грубо отвърна:

— Чудех се какъв е цветът на дренайската кръв.

Блекхенд отметна назад огромната си глава и звучно се разсмя. Оргрим чу остро грачене и пляскане на криле, когато няколко гарвана се разлетяха, сепнати от смеха на Блекхенд.

— Ще се постарая лицето ти да се оцвети с нея — засмяно каза Блекхенд.

Оргрим стисна зъби и замълча. „Предците не лъжат“ — помисли си мрачно той. — „Децата винаги са невинни, но родителите им заслужават да умрат, ако заговорничат срещу нас, както твърдят духовете.“

Те прекалено лесно се натъкнаха на тях, без дори да се опитват да се прикрият. Разузнавачът бе предупредил, че ловната хайка се състои от единадесет души — шест мъжки и пет женски, и се е насочила към стадо клефтхуфи. Макар че огромните, рунтави зверове бяха силни и трудни за поваляне, те не бяха агресивни като подгонено стадо талбъци, и дренаите вече бяха успели да изолират един млад мъжки. Той ревеше, риеше с лапа и накланяше глава, насочвайки единствения си рог към ловците, но изходът бе сигурен. Или поне щеше да е, ако не се бяха появили орките.

На върха на един хребет Блекхенд даде знак на групата да спре. Оргрим надушваше вълнението на другарите си. Телата им потръпваха нетърпеливо в чисто новите им брони, ръцете им се свиваха и отпускаха в очакване да се стегнат около оръжията, с които тепърва започваха да свикват. Блекхенд вдигна брониран юмрук, малките му очи се насочиха към движението под тях и той зачака подходящия момент, в който да се стрелне като ястреб към полски плъх.

Вождът на Блекрок се обърна към шаманите си, които стояха отзад. Те също носеха брони, но не и оръжия — не им бяха нужни. Те щяха да лекуват ранените си братя и да насочват огромната сила на елементите срещу врага.