Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

Апелът за единство на орките получил отговор.

Вестоносците изтощили зверовете си, яздейки напред-назад из клановете, за да разнасят новините. В един момент на един умен орк му хрумнала идеята да използват кървави ястреби30 за пренасянето на писмата. Нужни били известни усилия и не станало за една нощ, но постепенно Дуротан започна да свиква с алените птици, които долитаха до Дрек’Тар и другите в клана. Той одобряваше идеята, все пак всяко мърдащо тяло можеше да допринесе за успеха на военните планове.

Макар копията, стрелите, секирите и останалите оръжия да бяха ефикасни срещу полските и горските животни, орките трябваше да се снабдят с друг вид оръжия, за да се изправят срещу дренаите. Защитата бе от голямо значение. Докато преди ковачите и кожарите изработваха броня, която да устои на атака от нокти и зъби, сега те трябваше да измайсторят неща, които да предпазват от удари на мечове. Преди ковачите бяха малко, а сега на всеки майстор се падна да обучава дузини младежи.

Ден и нощ ковачниците ехтяха от ударите на чуковете и свистенето на горещия метал, който се потапяше във варелите с вода. Много орки по цял ден размахваха кирки, принуждавайки земята да им отдаде нужните минерали за изковаването на оръжия и брони. Ловът, който се провеждаше само при нужда, вече стана ежедневие, за да се осигурят запаси от сушена храна и кожа за броните.

Младежите, които се строяваха за тренировка, изглеждаха твърде малки в очите на Дуротан — един от многото инструктори. Той си спомняше времето, когато баща му го учеше как да борави със секира и копие. Какво ли щеше да си помисли той за тези малки орки, натъпкани в блестящи брони, държащи оръжия, каквито орките не бяха използвали досега.

Драка, с която се бе венчал бързо и тихо, за да не отнема време и ресурси от военната подготовка, нежно докосна гърба му. Тя винаги знаеше какво си мисли съпругът й.

— Щеше да е хубаво да се родим в мирно време — каза тя. — Дори най-кръвожадните орки осъзнават това. Но ние сме там, където сме, любими, и знам, че не би избягал от тази задача.

Той й се усмихна натъжено.

— Не, няма да го направя. Ние сме воини. Съществуваме за лова и предизвикателството, за кръвта и победоносния вик. Те са малки, но не са слаби. Ще се научат. Те са Фростулф.

Дуротан направи кратка пауза и после яростно добави:

— Те са орки!