Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

— Проклятие! — Туралиън също пришпори коня си в галоп и последва командира си, хвана здраво чука си и намести шлема си в движение.

Той видя как войниците се отместват от пътя му, а други се втурват след тях и после вече беше отпред в тесния промеждутък между двете армии. Но много скоро разстоянието се стопи и лейтенантът се сблъска с всички сили с орките. Точно тогава първият замах на Лотар беше успял да повали няколко от тях, а други се спускаха към коня му с намерението да го свалят на земята и да го разкъсат.

— Не! — Туралиън замахна яростно и чукът му се стовари върху главата на един орк.

Съществото се строполи почти безмълвно и Туралиън удари следващото с щита си, отблъсквайки го достатъчно назад, за да може да замахне отново и да елиминира и него.

О, Светлина, колко бяха грозни! Лотар и Кадгар ги бяха описвали, но беше съвсем друго да види с очите си тази яркозелена кожа и блестящите им червени очи. И тези бивници! Той беше виждал подобни неща у глигани, но не и у двукраки същества, размахващи оръжие. Освен това се оказаха и особено силни. Едно от съществата стовари чука си върху неговия с такава сила, че едва не го заби в шлема му. За щастие, орките явно разчитаха главно на сила и агресия и не толкова на ловкост. Туралиън освободи оръжието си, извивайки го настрани, при което запрати дръжката му в лицето на орка и го зашемети достатъчно, за да успее да замахне както трябва.

Лотар беше повалил съществата около себе си със страховития си меч и Туралиън насочи коня си към него. Той застана до командира си и чук и меч продължиха да порят въздуха. Утър беше точно зад тях и покосяваше орките от ляво и от дясно с мощния си чук. Странно сияние обгръщаше тялото и оръжието му и караше орките да се извръщат, прикривайки очи. Възторжени възгласи се надигнаха от силите на Алианса, които видяха необикновените умения на паладините. Туралиън не беше изненадан. Той тренираше заедно с Утър и знаеше, че вярата на по-възрастния паладин е изключително силна, толкова силна, че да си проличи така видимо. Щеше му се и неговата да бе толкова непоклатима.

Но сега не беше време да мисли за това. Още оркски кораби достигаха брега и от тях се изсипваха хиляди воини. Туралиън моментално разбра, че ако останат, ще бъдат пометени.

— Сър! — провикна се той към Лотар. — Трябва да се върнем назад към армията!

Отначало помисли, че командирът не го е чул, но Лотар първо посече още един орк и после кимна.

— Утър! — извика той и паладинът веднага се обърна. — Назад към останалите!

Утър вдигна чука си в знак на поздрав и обърна коня си, пробивайки си път сред връхлитащите орки. Лотар беше точно зад него, следван плътно от Туралиън, който размахваше чук и щит и отблъскваше оркските ръце и оръжия. Един орк се присегна към него, а в другата си ръка държеше огромна секира, но след миг се строполи със стрела в гърлото. Туралиън рискува да се обърне и забеляза слабата фигура на хълма, която го поздрави с вдигнат високо лък. От тук можеше да долови само блясъка в косите й.