Сълзата на дявола [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: ИК „Ера“
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Сълзата на дявола [bg]». Краткое содержание книги:

Последният ден на годината. Празнично украсен Вашингтон е скован от ужас. След безогледна стрелба метрото е осеяно с трупове. И това е само началото! Защото Гробокопача ще продължи да убива — на всеки четири часа, докато не се изпълни ултиматумът. За екипа от ФБР, разследващ престъплението, бързо става ясно, че Гробокопача е само машина — убиец. „Мозъкът“ на операцията, маскирана като изнудване, е гениален злодей, чиято цел граничи с безумието. Той добре познава преследвачите си, предвидил е всеки техен ход… Праща ги по фалшиви следи, залага им изкусни капани… Разработил си е план за измъкване от всяка ситуация, перфектно „управлява“ изпълнителя на деянията. Единствената улика, водеща към престъпника, е анонимната бележка до кмета, в която се поставят условията, а тя е написана с цел да заблуди следствието. Експертът по документи Паркър Кинкейд и водещата операцията — специален агент Маргарет Лукас, прибягват до консултация с легендарния криминолог Линкълн Райм. Неговият анализ на следите ги насочва към мястото, където е замисляно престъплението. Докато стрелките на часовника неумолимо се движат напред и смъртта дебне още невинни хора, Паркър и Лукас се въоръжават с търпението, нужно при решаване на главоблъсканици, за да разгадаят лабиринтите на мисълта, родила ужасяващото престъпление.
„Гениално замислен роман — истинско предизвикателство за човешкото въображение. Дивър надмина и себе си!“ Стивън Кинг

Перейти на страницу:

— Нищо не открихме. Никакви документи, никакви улики.

— Значи ми предлагате като позакъснял коледен подарък да участвам в случая, така ли?

— Направих хроматография на частички от плика и листа…

— Добре си се сетил, Паркър. Изгори доказателствата. Ще са нужни за процеса, но ти трябва да ги изгориш.

— Искам да ти изпратя данните. И някои снимки от следовите улики. Мога ли да ти ги пусна по електронната поща?

— Да, да, разбира се. Какво е увеличението?

— Десет, двайсет и петдесет.

— Добре, кога изтича срокът?

— На всеки четири часа, от четири до полунощ.

— Четири следобед? Днес?

— Точно така.

— Боже Господи.

— Знаем къде ще е ударът в четири часа — продължи Лукас. — Мислим, че ще е в някой хотел. Но не знаем нищо по-точно.

— Четири, осем и дванайсет. Имате си убиец с вкус към драматичното.

— Това да го включим ли към психологическия профил? — попита Харди.

Отново започна да пише. Паркър се замисли, че този млад човек вероятно ще прекара цялата празнична нощ в писане на доклади за началника си, за кмета и за градския съвет — доклади, на които вероятно с месеци никой няма да обърне внимание. Дори може би ще останат завинаги непрочетени.

— Кой си ти? — излая Райм.

— Лен Харди, сър. Окръжна полиция.

— Правил ли си психологически профили досега?

— Всъщност работя към Статистическия отдел. Но съм учил психологическо профилиране в Академията и съм карал курсове по психология в Американския университет.

— Слушай. Аз нямам доверие на психологическите профили. Вярвам само на уликите. Психологията е като лигава риба, която лесно се изплъзва от ръцете. Виж мен. Аз съм като музей на невротичните състояния. Нали, Амелия?… Приятелката ми не отговаря, но е съгласна с мен. Добре. Да действаме бързо. Дайте подаръците. Ще ви изпратя мнението си колкото мога по-скоро.

Паркър записа имейла на Райм и го даде на Гелър. След секунди агентът вече изпращаше снимките и резултатите от хроматографията.

— Това ли е най-добрият криминолог в страната? — попита скептично Кейдж.

Паркър не отговори. Гледаше часовника. Някъде във федералния окръг Колумбия на хората, които Маргарет Лукас бе решила да жертва, им оставаха трийсет минути живот.

10.

15.30

Този хотел е красив, този хотел е хубав.

Гробокопача влиза, с кученцата върху плика си, и никой не го забелязва.

Отива на бара и си купува искряща газирана вода от бармана. Пръските от мехурчетата гъделичкат носа му. Смешно… Той изпива водата и оставя пари за бакшиш, както му е заръчал човекът, който му казва какво да прави.

Тълпата във фоайето заплашва да го смаже. Ще има някакво празненство. Официален прием. Има много украса. Още от тези дебели бебета с новогодишни панделки. Уха, не са ли… не са ли… не са ли сладки?

Сбръчканата Баба Стара Година също е тук, прилича на Смъртта.

Двамата с Памела… щрак… ходеха на такива места.

Гробокопача купува последния брой на „Ю Ес Ей тудей“. Сяда във фоайето и започва да чете. Оставя плика с кученцата до себе си.

Поглежда часовника си.

Чете статиите.

„Ю Ес Ей тудей“ е хубав вестник. От него се научават много интересни неща. Гробокопача гледа времето из цялата страна. Гледа яркооцветените области на високо атмосферно налягане. Чете спортните новини. Струва му се, че преди много време и той се е занимавал с някакъв спорт. Не, това беше приятелят му, Уилям. Приятелят му обичаше да спортува. Някои други приятели също. Също и Памела. Във вестника има много снимки на хубави баскетболисти. Изглеждат много едри и силни и когато хвърлят топките, се въртят във въздуха като вихри. Гробокопача решава, че сигурно никога не е спортувал. Не разбира какво Памела или Уилям, или който и да е друг може да харесват в спорта. По-интересно е да ядеш супа и да гледаш как други спортуват.

Едно момченце минава покрай него и спира.

Поглежда плика. Гробокопача затиска отвора на плика, та момченцето да не види автомата, който съвсем скоро ще убие петдесет-шейсет души.

Момченцето е може би на девет години. Тъмната му коса е сресана грижливо. Носи костюм, който не му е много по мярка. Ръкавите са прекалено дълги. А ярката новогодишна червена вратовръзка стърчи странно над яката му.

То гледа плика.

Кученцата.

Гробокопача отмества поглед.

— Ако някой види лицето ти, убий го. Никога не го забравяй.

Няма да забравя.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?