![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Единственото, което искаше точно в този момент, бе да се измъкне от задълженията си този следобед, да вземе рикша до дома си в северната част на града, да се качи в леглото, да се завие през глава и да забрави за света до следващата сутрин.
Тази летаргия го тормозеше вече цяла седмица. Бан от край време заспиваше трудно през нощта — в главата му все се въртяха разни мисли и грижи. Но сега колкото и да успяваше да поспи — дали три часа неспокойно въртене, или десет часа пълна забрава — той неизменно се събуждаше безжизнен и изтощен.
Сега можеше само да наблюдава глупаво и безмълвно как монасите минават по улицата между редиците зрители, изказващи своята почит. Следваха ги бледите опечалени, сред които бяха младият мъж с малката делва с пепел в ръце и още по-младата му съпруга, която едва успяваше да върви без чужда помощ.
Бан се насили да тръгне отново, ако не за друго, то поне за да се поободри. Тъй като не искаше да покаже неуважение, като се втурне покрай опечалените, известно време крачеше подире им и се опитваше да не се прозява, докато наблюдава скръбта им.
Бан се насочи на юг през оживения Квартал на бръснарите — мястото, където беше роден и израсъл заедно с двамата си братя. Оттук можеше да се види как Планината на истината постепенно се издига над покривите на запад. Плоският й връх беше увенчан с короната от зеленината на парка и бялата сграда на Министерството на войната, където през повечето дни се явяваше да докладва на своя началник генерал Крийд.
Не и днес обаче. След затишието в сраженията генералът се беше възползвал от възможността да отлети за Минос на лична дипломатическа мисия или поне такова беше обяснението, което благоволи да даде на Бан, след като адютантът му изрази гласно любопитството си. Бан се надяваше, че няма да се забави много. Отбиването на непрекъснатите официални запитвания от съвета на Мичине, които настояваха да узнаят кога ще се върне лорд-протекторът и защо не е поискал съгласието им, преди да напусне Бар-Кхос и Щита за толкова дълго, се беше превърнало в едно от досадните му всекидневни задължения.
Всеки път им даваше един и същ стандартен отговор. Просто го преписваше от внимателно подбраните думи върху листа, който държеше на бюрото си.
Подмина дълга редица бежанци и местни хора, които чакаха за дажбите си хляб пред една от финансираните от съвета пекарни. Зачуди се дали не трябва да купи малко храна, за да се подсили. Напоследък не ядеше много и често отстъпваше своя дял от оскъдните им дажби на Марлий и децата. Когато обаче мина през Площада на уличните търговци, сергиите с храна на пазара бяха почти празни, а оскъдното количество изложени стоки бяха с такива цени, че той реши, че не може да прахоса малкото си монети. Беше за предпочитане, когато се отвори възможност, да вземе малко обикновен хляб и боб от полевата столова.
Спря, когато излезе на Пътя на Върховния крал — най-дългата улица в Бар-Кхос, която минаваше от изток на запад по протежението на цялата брегова линия на града. Пътят на Върховния крал пресичаше Лансуей — тесния провлак, който се простираше до далечния южен континент и където се издигаха стените на Щита. Тук от пътя се разкриваше гледка и към Всичките глупаци — най-близкия до Щита квартал и единствения обитаван от цивилни район на провлака, който сега гъмжеше от бежанци. Отвъд него се намираше каналът, пресичаш Лансуей и свързващ двете пристанища, а зад него пък беше новостроящата се стена, която изглеждаше незначителна в сравнение със стената на Тирил, извисяваща се стръмна и масивна като скала. Мащабът й можеше да бъде преценен от мяркащите се тук-там точици на войниците от Червената гвардия, патрулиращи по назъбената й горна част.
Бан неохотно закрачи към нея.
В ничията земя между стените беше пълно с дъсчени пътеки и хлътнали палатки, от двете страни бе заградена от дигите към морето, а отпред и отзад — от по-големите стени на Щита. Така пространството помежду им беше с акустиката и осветеността на дълбока долина. Хаосът на градския живот беше заменен от военната дисциплина и суровостта на мъжете, които всеки ден се сражаваха по крепостните валове и под тях.
В пространството между най-предните две стени на Щита беше разположена цяла армия. Когато премина през задната врата на предпоследната стена, Бан се озова в главния лагер на тази война. Отпред се издигаше стената на Карност. Сега тя беше единственото нещо, което го отделяше от имперската Четвърта армия от другата страна.