![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Тя посочи с пръст белезите по горната част на лявата и дясната му ръка.
- Какво представляват?
Мейси ми подаде трети, последен лист. Тя имаше усет за драматизъм. Снимките показваха увеличения на белезите.
- Изглеждат като следи от стискане - казах, - сякаш някой го е държал здраво откъм гърба.
- Така си помислих и аз - потвърди Мейси. - Но това не означава, че са свързани със смъртта му. Става дума за човек, който е бил бит редовно.
- Ще поразпиташ ли?
- Нямах такива намерения, докато не се появи ти. Все още мисля, че сам е отнел живота си, но ще се съглася, че повдигаш достатъчно въпроси, за да ме накараш отново да се запитам защо го е направил. Но може да е полезно, ако успеем да открием съдържанието на раницата му и най-вече да поговорим с човека, който се е обадил по телефона. Не се знае какво още може да научим.
- Разпитахте ли наоколо?
- Никс опита, доколкото беше възможно. Ако някой знаеше нещо, просто си замълча. Но ако бях попаднала на мъртвец, бях преровила вещите му и бях откраднала малкото пари, които е имал, навярно и аз щях да си замълча.
Мейси събра фотокопията и допи кафето си.
- Значи, напоследък работиш много про боно, а?
- Не, но казват, че било добре за душата.
- И затова ще продължиш да се занимаваш с това - за доброто на душата си и защото мислиш, че дължиш на Джуд няколко часа?
- Каквото и да му дължа, не става дума за часове.
- Пазиш ли още номера ми?
- Да.
- Хубаво. Мислех, че може да си го загубил, като не се обаждаш и прочие.
- Съжалявам за това.
- Не съжалявай. Беше хубав обяд и ти го плати.
- Така е, но трябваше да ти се обадя. Не знам защо не го сторих.
- Аз знам - каза тя. - Поради същата причина, поради която не се обадих и аз. Животът. Смъртта.
Тя стана.
- Знаеш как да ме намериш. Ще се радвам пак да поговорим, ако научиш нещо.
- Дадено - отвърнах аз.
Тя си тръгна, после се обърна за миг и каза:
- Приятно ми беше да те видя отново.
- И на мен.
Гледах след нея, докато се отдалечаваше. Няколко други мъже също.
По дяволите.
15
Морланд бе седнал от едната страна на кухненската маса, Хейли Кониър вдясно от него. Хари и Ерин седяха от другата страна, срещу тях. Диксънови никога не бяха посрещали в своя дом Хейли. Никъде не бяха разговаряли с нея. Нито пък бяха стъпвали в нейната къща. Чували бяха, че тя е красива и подредена, макар и мрачна. Ерин знаеше, че нейният дом не е нещо особено, но тайно се радваше, че поне не бе лишен от приветливост. Кухнята беше светла, а дневната, която бе свързана с нея, дори още по-светла. Ала сега върху всичко беше надвиснала сянка. Хейли Кониър сякаш бе донесла нощта със себе си.
- Имате хубав дом - каза тя с маниер на човек, който е изненадан какво могат да постигнат малките хора, като цепят стотинката, но все пак не би искал да живее като тях.
- Благодаря - отвърна Ерин.
Беше направила кафе. Имаше смътен спомен, че Хейли Кониър предпочита чай, но нарочно не ѝ беше предложила. Дори не бе сигурна, че в къщата има чай. Ако имаше, той бе толкова стар, че никой не би пожелал да го пие.
- Забелязах, че боята на прозорците ви се лющи - каза Морланд. - Трябва да направите нещо, преди да е станало още по-зле.
Усмивката на Хари не трепна. Това беше тест. Сега всичко бе тест и единственото, което бе от значение, бе да не се провалиш.
- Чаках да мине зимата - каза той. - Трудно е да боядисваш рамка на прозорец, когато ръцете ти треперят от студ. Рискуваш накрая да се сдобиеш с прозорци, през които не се вижда много добре.
Морланд нямаше намерение да се задоволи с този отговор.
- Можеше да се погрижиш за това миналото лято.
На Хари му ставаше трудно да се усмихва.
- Миналото лято бях зает.
- Така ли?
- Така.
- И с какво?
- С печелене на прехраната. Това разпит ли е, началник?
Хейли Кониър се намеси:
- Просто се тревожим за теб, Хари. С тази стагнация в икономиката и начина, по който се отразява на строителството, ти си по -...уязвим от повечето хора. Бизнеси като твоя сигурно страдат.
- Справяме се - каза Ерин. Нямаше да позволи тези двамата да поставят натясно мъжа ѝ. - Хари работи много.
- Сигурна съм в това. - Кониър сви устни, след което извади от паметта си подобие на загрижено изражение. - Нали разбирате, работата на съвета е да пази града, а най-добрият начин да правим това е като пазим хората на града.
Не гледаше Хари. Погледът ѝ бе прикован в Ерин. Говореше на Ерин като на бавноразвиващо се дете. Предизвикваше я, също както Морланд бе предизвиквал Хари. Те искаха реакция. Искаха гняв.