Мечове и черна магия [bg]

Отвред се носеше тихото, тъжно бръмчене на пчелите, оплакващи загубения си дом.

Обзети от ужас спомени се втурнаха през ума на Мишока: тези сбръчкани устни, тихо напяващи заклинания, тези овъглени пръсти, сочещи звездите или галещи някое горско животинче.

Треперещ, Мишока извади от кожената кесийка на колана си плосък зелен камък, от едната страна на който бяха гравирани дълбоки чуждоземни йероглифи, а от другата — бронирано членестоного чудовище, приличащо на гигантска мравка, което газеше сред миниатюрни бягащи човешки фигурки. Този камък бе целта на задачата, поставена му от Главас Ро. Заради него той бе прекосил със сал Езерата на Жалбите, бе се скитал из подножията на Планините на Глада, криейки се от грабителски отряд червенобради пирати, бе изиграл група селяни-рибари, беше ласкал и ухажвал една стара миризлива вещица, бе ограбил племенна гробница и се бе изплъзнал от хрътките, пуснати по следата му. Това, че се бе сдобил със зеления камък, без да пролее кръв, означаваше, че е преодолял още една степен от чирачеството си. Сега той се взираше безизразно в древните черти на камъка и после, овладявайки треперенето си, го положи внимателно върху почернялата длан на своя учител. Докато се навеждаше, осъзна, че ходилата му парят болезнено, а ботушите му са започнали да пушат леко по ръбовете, но въпреки това не забърза стъпките си, докато се отдалечаваше.

Вече бе по-светло и той можеше да забележи по-дребните неща, като мравуняка край прага. Учителят бе изучавал облечените в черна броня създания също толкова съсредоточено, както и техните братовчедки — пчелите. Сега мравунякът бе дълбоко хлътнал, смачкан от тежък ботуш, а в отпечатъка личеше полукръг от ямки, направени от шиповете… и все пак нещо се движеше. Взирайки се по-внимателно, Мишока забеляза мъничък, осакатен от огъня войник, драпащ по песъчинките. Спомни си за чудовището върху зеления камък и сви рамене при тази безцелна мисъл.