![Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/7/mechove-v-leda-antologiya-na-svremennoto-blgarsko-fentzi-bg-download.jpg)
Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Димитров Иван, Мирчев Василь
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Магии, битки, приключения, подвизи, предателства – всичко това ви очаква на страниците на Мечове в леда!
Съдържание Предговор – Александър Драганов (предговор) – стр.4 Сказания за Ледената Планина – Александър Драганов – стр.6 Лихварят – Александър Драганов – стр.37 Кулата в Леденото Езеро – Бранимир Събев – стр.77 Златният Вълк – Васил Мирчев – стр.111 Пратка от Египет – Иван Димитров – стр.130 Сянката на Магьосника – Станьо Желев – стр.161 Подменена Приказка – Яна Маркова – стр.193
— И как действа, ако не е тайна? — продължи да любопитства Кааверг.
Принцът се усмихна.
— Просто трябва да се убодеш на езика на гаргойла, за да вкуси от кръвта ти, и ще отключиш мощта на Белия Мрак. Интересното е, че всеки може да задейства магията, ала единствен аз се движа свободно из Мрака. Защо и как… нека това остане в тайна.
— Аха, ясно — закима усърдно джуджето. Реши повече да не нахалства и прехвърли вниманието си към елфа: — Абе, Елтар, да те питам, с принца преди малко обсъждахме в кой момент от прехода сме изтръпнали най-много. При тебе кога беше?
— Да се страхувам? — презрително сви устни елфът. — Опазила ме Ихпана! Не съм се страхувал, но май бях най-притеснен от немъртвите. Бяха не повече от дузина и бързо ги натръшкахме, но се държаха така… странно. Също като онези четиримата, които ти надви сам, преди да влезем във Възвишенията. Просто някак си… не се биеха!
— Да, точно! — възбудено се съгласи джуджето. — Вместо да извадят мечове и да ни нападнат, само обикаляха около нас, махаха с ръце и сякаш се мъчеха да кажат нещо, а само тракаха със зъби. Бил съм се и преди с такива, направо си нападат и не питат, а сега…
— Важното е, че преминахме невредими — додаде принц Глациус. — Сега да се нахраним и наспим, че утре е големият ден.
Глациус стоеше на Айторен и наблюдаваше сутрешните приготовления на своите приятели. Вятърът се бе усилил и принцът се принуди да облече под плаща си червената дреха, плячкосана от немъртвите. Бяха напуснали „Бялата чапла“ и град Лумис, а пред тях се мержелееше Кувеил — езерото, сковано във вечен лед.
Елтар изми лицето и ръцете си със сняг, отиде до най-близкото дърво и опря в ствола му чело и длани. Започна да пее благодарствена песен към Ихпана, молейки я да бди над него и спътниците му и благоволението й да ги застигне във всеки един момент. Той молеше всесилната богиня съзидателка ако смъртта ги застигне, тя да ги прибере в лоното си — раят Химевас.
Коренно различен бе ритуалът на Кааверг. Джуджето, намъкнало цялото си бойно снаряжение, просто падна на колене и измъкна брадва от касетката си. Поряза леко дланта си, сграбчи в нея шепа сняг и я вдигна към бледото слънце. Извисил десница с капещи от нея кръв и вода, Кааверг нареждаше с ръмжащ глас слова към Винтакун, Бога на Войната и Зимата. Декларирайки своята непреходна вярност, джуджето обещаваше да е силен и безстрашен воин и отправяше желание към могъщия бог да му помогне да срази враговете, дарявайки го с триумф. В замяна Кааверг се кълнеше, че ще се отблагодари на своя бог, издигайки пирамида от телата на сразените в негова чест.
След кратко яздене тримата вързаха конете си за хилаво дръвче и внимателно навлязоха в езерото. Досега никой не бе пропадал през дебелия лед, но по-добре да не рискуваха с допълнителната тежест на животните. В средата на ледената шир се мержелееше тъмната снага на кулата.
Вече наближаваше обяд, когато приключенците достигнаха стъпалата на Торнет Хатсен Рале. Кулата на Хилядата Лъчи бе изградена от черен мрамор и изглеждаше висока поне стотина крачки. Беше осеяна със зазидани бойници и полуразрушени первази. Тримата започнаха да се изкачват по витите стълби, опасващи цялата кула, докато стигнаха с пъхтене до малка площадка под самия връх.
Пред тях се разкри неголяма двукрила врата. Джуджето хвана халките й и я раздруса — напразно, бе здраво залостена.
— Нека опитам аз — обади се Глациус и бръкна в торбата, изваждайки от нея голям черен ключ. — Дарагон казва, че няма ключалка на света, която да устои на това.
Едва приближил ключа до вратата, крилата се разтвориха с протяжно скрибуцане, сякаш приветстваха принца с добре дошъл.
— И не те е излъгал — обади се джуджето. — Даже не се наложи да го…