Прокобата на Господаря Гад [bg]

Почти веднага жената промълви:

— Знаех къде да те намеря. Преди да се прибера след разговора с Кръга на старейшините, Лина казала на Трел къде си.

Тя стисна устни и Томас се насили да измънка:

— Той видял ли я е?

Знаеше колко съмнително звучи въпросът, но Атиаран отговори сдържано:

— Не. Подвикнала отвън, когато минавала край къщата. Отишла да спи при приятелка.

В няколко протяжни секунди Томас остана безмълвен — постъпката на Лина го порази. Отначало се замая от облекчение. Размина му се… Поне засега. Момичето му беше дарило скъпоценно време. Явно на хората на Земята не беше чужда саможертвата…

В следващия миг прозря, че тя не беше надмогнала себе си заради него. Изобщо не си представяше, че Лина я е грижа дали той ще пострада. Решила е да го предпази, защото вижда в него някакво въплъщение на Берек и знае, че носи послание за Владетелите. Не е искала той да се провали в задачата си заради отмъщението на поселището. Лина беше решена да направи каквото може, за да опази Земята от Сивия убиец…

Томас си каза, че това е подвиг. Въпреки обзелия го страх, въпреки стремежа да избяга от неприятните мисли, можеше да оцени какво е коствало това на момичето. Във въображението си я виждаше увита в разкъсаните дрехи, сгушена до някой камък в още по-черната за нея нощ, не прибягнала за пръв път до подкрепата на общността. Борила се е сама с болката и срама от поруганото си тяло, за да не му навлече възмездие. Той трепна силно при нежелания спомен за кръвта по бедрата й.

Раменете му се вцепениха от желанието да прогони видението и той процеди през зъби:

— Трябва да се добера до онзи Съвет… — Овладя се и попита унило: — Какво казаха старейшините?

— Нямаше за какво да спорят — отвърна Атиаран безстрастно. — Обясних им какво знам за теб… и за надвисналата над Земята заплаха. Съгласиха се да ти бъда водач до Твърдината на Владетелите. Затова дойдох тук. Както виждаш… — тя посочи двете раници, които беше оставила наблизо — … вече съм готова. И моят съпруг Трел ми даде благословията си. Натъжена съм, че тръгвам, без да се простя с обичната си дъщеря Лина, но имаме малко време. Ти не сподели цялото послание, което носиш, аз обаче мисля, че от този ден насетне всяко бавене е опасно. Старейшините ще мъдруват тепърва какво могат да сторят, за да защитят равнините. Ние трябва да тръгваме.

Томас отново срещна погледа й и този път разбра скръбта, подсилила нейната решимост. Атиаран се боеше и не вярваше, че ще доживее нова среща със семейството си. Изведнъж му дожаля за нея. Опита се да я утеши, без да обмисля как точно да се изрази:

— Не е чак толкова зле, колкото изглежда. Някакво пещерно изчадие е намерило Жезъла на закона, но подразбрах, че не знае точно как да си послужи с него. Владетелите все ще измислят начин да му отнемат Жезъла.