![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Кафе? — Тя се усмихна малко притеснено.
— Май… не искам — отказа той. В четири часа сутринта ли? За малко да я засече. Но пък, от друга страна, бе много по-добре да се поосвежи и да остане буден, за да влезе отново в естествения си ритъм на сън и будно състояние.
— Трябва да вземеш още един перкосет. Ако искаш, изпий го с малко кафе и парче кекс.
— Перкосета ще го пропусна, но като помисля, май нямам нищо против кекса. — Насили се и се усмихна. — Ако искаш, ще ти покажа как правим кафе в града! — Намръщи се. — След като се облека.
„След като и двамата се облечем“, каза си той. Прекалено много се притесняваше от факта, че са прикрити само от два пласта дрехи и трудно удържаха взаимното привличане. Не че той би направил първата крачка, не че би направил каквото и да е, но през всичкото време щеше да се притеснява, че ще направи нещо.
— Дрехите ти са на старото бюро — каза тя. — Освен чорапите; но ако искаш вземи от чорапите на Тори.
Малко се учуди, когато завари Хоузи долу в кухнята, седнал на масата, леко приведен над чаша димящо кафе, чинията му бе отрупана с бекон, препечени филийки и четири рохки яйца. Странно защо, но чинията му заприлича на Иън на двойка сиамски близнаци, зяпнали любопитно Иън. Защо ли беше станал; Хоузи не се нуждаеше от много сън, а когато двамата пътуваха заедно, Хоузи почти винаги се будеше преди младия си спътник.
Хоузи си сипа от гъстата сметана в сосиерата, докато съвсем случайно, или напълно умишлено, кафето му придоби същия кафяв цвят като ръката, стиснала сосиерата.
— Добро утро, Иън Среброкаменни — поздрави той. — Спа дълго; надявам се да си се наспал добре.
— Не съм проверил резултатите — отвърна Иън, — но ми се струва, че вътрешните ми демони победиха чернотата във второто полувреме.
За момент, тъмното лице на Хоузи се смръщи, но само след секунда челото му се проясни, свитите устни се разтеглиха в усмивка, която разкри зъби, бели като слонова кост.
— Разбрах, Много смешно.
„Тогава защо никой от нас не се смее?“ Иън седна срещу него и си сипа чаша кафе от кафеварката. Беше горещо, а Хоузи го бе приготвил силно, точно както младежът го обичаше; нямаше нищо общо с рядката безвкусна течност, с която всички в Хардуд се наливаха безспир.
— Ти ли направи кафето?
— Не — чу той гласа на Карин откъм арката, която водеше към трапезарията. — Аз го направих. — Тя бе в обичайното си облекло — карирана риза и дънки: обичайният начин за обличане в този край както за мъжете, така и за жените, особено през зимата. Само че Иън отдавна бе забелязал, че повечето от дрехите на другите не бяха скроени така, че да ги стягат, а целта обикновено бе да им е удобно.
Освен това, каза си той, докато се стараеше да не я гледа, докато се протягаше да свали кекса, поставен отгоре на хладилника, малко жени в Хардуд, или където и да е, биха изглеждали толкова привлекателни в дънки.
А пък ако успееше да откъснеш очи от невероятното дупе на майката на приятеля си, може би ще успееш да измислиш как да се измъкнеш от това, в което тя се канеше да започне да те убеждава.
Тя отряза две дебели парчета и едно значително по-тънко, наистина хартиено тънко, и ги постави в чинийки от порцелан „Ройъл Копенхаген“, много по-добър сервиз от „Флора Даника“ за които Бенджамин Силвърстайн похарчи неприлично голяма сума пари. Тя остави чинийките пред всеки и едва тогава седна. И Иън, и Карин, и Хоузи опитаха кекса, а Иън не се сдържа и избухна в смях.
Карин повдига едната си вежда.
— И какво трябва да означава това?
Той махна с ръка, за да покаже, че не е важно.
— Няма нищо.
— Не е ли нещо, за което целият клас да може да се посмее? — продължи да настоява тя.
Той реши да не спори с нея.