Крал на пепелища [bg]

— Да, търсене на остров на изток — каза Хату.

Бодай кимна.

— Намери Зусара и му кажи това, което каза на мен.

Хату кимна, въпреки че перспективата да се срещне сам с най-могъщия майстор в Коалтачин само усили тревогата му.

— Мъжете, които си взел за сикари, са от Ажанти. Повтори.

— Ажанти — повтори Хату.

— Значи, не изговаряш това име пред никого освен пред майстор Зусара или мен; нито дори на друг майстор. Разбираш ли?

— Да, майсторе — каза Хату.

Бодай го погледна, после му махна да го последва.

Като се увери, че наоколо няма никой, Бодай попита:

— Какво още видя?

Хату внезапно си спомни нещо.

— Знаци, мисля. Носеха малки отличителни знаци, оформени по-различно от всички, които съм виждал. Спомням си ги само заради бляскането им на светлината на фенера.

Бодай кимна.

— Черни лакирани знаци, поради което са улавяли светлината. Пази ги да не се внедрят… — Замълча, погледна Хату и каза: — Все едно. Трябва да знаеш само каквото има нужда да знаеш, а вече знаеш малко повече.

Вървяха с целенасочеността на хора, решени да стигнат до крайната си цел, може би позакъснели, поради което и бързаха. Хату оставаше на стъпка зад Бодай, както се полагаше на момче просяк, с полагащото се почитание към светия човек.

Без да спира да се озърта, Бодай попита тихо:

— Откъде бяха онези мъже?

— Ажанти — отвърна Хату. Това, че Бодай го попита толкова скоро за името, му подсказа, че го смята за критично важно.

Стигнаха до един ъгъл, завиха и Бодай спря пред първата врата отдясно, срещу някакъв затлачен мръсен канал от залива. Удари веднъж по вратата, изчака, удари още веднъж, отново изчака, след което потропа три пъти.