![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
Гайдите внезапно замлъкнаха. Първият мъж пристъпи на полянката и спря пред пейките. Вдигна високо факлата над главата си и извика:
— Камерън са тук!
Зрителите изкрещяха възторжено, той хвърли факлата върху подгизналите от керосин дърва и те лумнаха с рев във висока десет стъпки огнена колона.
После още един мъж излезе пред ослепителния огън и извика:
— Макдоналд са тук!
Викове и крясъци от тълпата оповестиха, че и там има представители на клана Макдоналд, а после:
— Маклоклан са тук!
— Макгиливри са тук!
Тя беше така омагьосана от спектакъла, че само смътно осъзнаваше присъствието на Роджър. Тогава още един мъж излезе от кръга и извика:
— Макензи са тук!
— Tulach Ard! — изрева Роджър и тя подскочи.
— Какво? — попита го.
— Това — ухили се той — е бойният вик на клана Макензи.
— Да, така звучи.
— Кембъл са тук! — Явно имаше много представители на клана Кембъл; защото ревът разтърси пейките. И сякаш по някакъв сигнал, който бе чакал, Роджър стана и преметна наметалото си на рамото.
— Ще се видим после пред съблекалните, нали? — Тя кимна, а той внезапно се наведе и я целуна.
— За всеки случай — каза. — Бойният вик на Фрейзър е Caisteal Dhuni!
Тя го гледаше как се отдалечава, слизаше по пейките като планинска коза. Миризмата на дим изпълни нощта, смесена с дъх на цигарите на зрителите.
— Маккей са тук!
— Маклауд са тук!
— Фаркарсън са тук!
Гърдите ѝ се свиха от дима и от емоцията. Клановете бяха загинали при Калоден, нали? Да, бяха. Това бе само спомен, само призоваване на призраци. Тези хора, които крещяха ентусиазирано, не бяха роднини, те вече не живееха според клетвата си към господаря и не обработваха земите му, но…
— Фрейзър са тук!
Обзе я паника, ръката ѝ стисна по-здраво чантата.
„Не — каза си. — Не, аз не съм.“
Моментът отмина и тя вече можеше да диша отново, но адреналинът още бушуваше в кръвта ѝ.
— Греъм са тук!
— Инес са тук!
Огилви, Линдзи, Гордън… и накрая отекна и последният вик. Бриана стискаше чантата в скута си, сякаш да попречи на съдържанието ѝ да избяга като джин от вълшебна лампа.
„Как би могла?“ — помисли си тя, а после видя Роджър да излиза на светлината на огъня, който озаряваше главата и бодрана в ръката му, и си помисли отново: „Как би могла да устои?“
5.
Двеста години след вчерашния ден
— Не си с килта! — Гейл изви разочаровано устни.
— В друг век съм — каза Роджър и ѝ се усмихна. — А и много ще е ветровито за лунна походка.
— Трябва да ме научиш. — Тя подскочи и се наклони към него.
— На какво?
— Да завалвам и аз р-то така. — Сви вежди и направи опит да изръмжи като моторница.
— Много добррре — рече той, като сдържаше смеха си. — Продължавай. С упражнения всичко се постига.
— А взе ли си поне китарата? — Тя се изправи на пръсти и се опита да погледне зад него. — Или онзи готин барабан?
— В колата е — каза Бриана, която прибираше ключовете и се приближаваше към тях. — Оттук отиваме на летището.
— О, колко жалко. Мислех си, че ще се помотаем заедно и ще празнуваме после. Знаеш ли „Тази земя е твоята земя“, Роджър? Или си падаш повече по протестните песни? Но предполагам, че не, тъй като си англичанин… опа, исках да кажа шотландец. Вие нямате за какво да протестирате, нали?
Бриана погледна леко подразнено приятелката си.
— Къде е чичо Джо?
— В дневната, рита телевизора — каза Гейл. — Да забавлявам ли Роджър, докато ти отидеш при него? — Тя хвана свойски Роджър под ръка и запърха с мигли.
— Половината студенти от Технологичния са тук, а няма кой да оправи проклетия телевизор? — Доктор Джоузеф Абърнати се взираше обвинително в младежите, настанени из дневната.
— Ама ние не сме електротехници, татко — каза надуто синът му. — Ние учим инженерна механика. Да искаш инженер-механик да ти оправи цветния телевизор, е като да искаш гинеколог да излекува пришка на пиш… Ей!
— Съжалявам — каза баща му, като се взираше безизразно над очилата със златни рамки. — Теб ли настъпих, Лени?
Лени заподскача на един крак из стаята и събуди гръмък смях, като стискаше огромното си, обуто в гуменка стъпало в преувеличена агония.
— Бри, скъпа! — Докторът я забеляза и заряза телевизора, усмихнат до уши. Прегърна я ентусиазирано, без да обръща внимание на факта, че тя беше поне с петнайсет сантиметра по-висока от него. После я пусна и погледна към Роджър, а чертите му се прегрупираха в предпазлива сърдечност.