Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
9
Кир стоеше с якия беотиец Проксен, който изглеждаше мизерно в дъжда. Клеарх бе скръстил ръце на гърдите си и се беше увил в спартанското си наметало, макар че беше вир-вода. Кир беше чул Проксен да подсмърча и да кашля през нощта в шатрата си. Както можеше да се очаква, не беше споменал нито думичка за състоянието си. Кир беше забелязал как другите гърци внимават да не се оплакват, когато наоколо има спартанци. Отнасяха се към тях с рядко уважение. Разбира се, Клеарх като че ли не го забелязваше, макар че Кир си мислеше, че вътрешно е доволен.
Планините в северната част на Фригия бяха покрити с гъсти гори и цели армии можеха да тренират по тези места далеч от зорки очи или врагове. Шестдневният поход на север от Сарди осигуряваше достатъчно уединение, за да събере за първи път персийски и гръцки полкове. Клеарх беше настоял за това. Една от ироничните страни в положението на Кир беше, че персийските му офицери още не знаеха каква огромна войска е събрал, докато спартанецът беше наясно — както и че поне някои от останалите гръцки командири подозират, че не са тръгнали да преследват племена по хълмовете.
Клеарх беше пожелал да види качеството на персийските полкове, които ще командва в битка. Съгласяването с това искане беше нещо съвсем разумно, но сега, след почти два месеца тренировъчни битки и упражнения, Кир съжаляваше за решението си. Тази сутрин беше видял как коринтяни, въоръжени само с пръчки и сопи, бяха попилели цял персийски полк и го бяха гонили сред дърветата. Персийският полемарх чакаше до коня си на десетина крачки от тях и се взираше за някакъв знак, че Кир ще го повика.
Кир вътрешно кипеше. Достатъчно лошо беше, че гръцките войници отново и отново пробиваха персийския строй. Хора като Проксен и Клеарх сякаш бяха в състояние да измислят нови планове от нищото и после да накарат хоплитите си да ги изпълнят — при това бързо и с лекота. Това караше персийските полкове да изглеждат тромави и бавни. Те неведнъж се оказваха в положение да продължат да настъпват по дадена заповед, докато гръцките „врагове“ вече се бяха изтеглили настрани и ги гледаха, подхвърляйки подигравки. Кир се надяваше, че тези недостатъци ще бъдат изгладени с времето и с подходящите офицери. Погледна наляво и въздъхна при вида на полемарха. Реши да не протака и му направи знак. Мъжът моментално мина между стражите, изпъчил гърди като петел.
Клеарх и Проксен гледаха как персиецът се просна по очи в калта. Поне в това отношение маниерите му бяха съвършени. Кир сигурно щеше да оцени жеста още повече, ако полемарх Ераз Тиразис не беше позволил хората му на три пъти да претърпят пълно поражение тази сутрин.
— Господарю, оказваш ми огромна чест — сковано рече офицерът. — Не съм достоен да се явя пред теб. Отдели ми само миг от деня си и ще бъде хиляди пъти повече, отколкото заслужавам.
Кир си помисли, че на полемарха му липсва откровената прямота на гърците.
— Искаше да говориш с мен. Ако времето ми е толкова ценно, може би ще е по-добре да пестиш думите си или да говориш по-бързо.
— Да, господарю. Исках само да кажа колко съм разочарован от хората си тази сутрин.
— От хората? — повтори Кир и повдигна вежда.
— Полковете, които ми бяха дадени, са съставени от селяци, повечето мидийци. Не са от най-опитните. Влачат се като говеда. Когато им се каже да спрат, спират, но си остават на място без никаква мисъл. Наказах стотици от тях с бичуване за нахалството им, но от това с всеки ден те сякаш стават все по-намусени и тъпи.
— Какво искаш, полемарх Ераз? Да се върнеш у дома ли? Това може да се уреди.
— Не, господарю, не! — Персиецът изглеждаше истински засегнат. — Моля само да ми бъде дадена някоя от персийските бойни части. Може би мидийците ми ще са по-щастливи, ако са с хора, които говорят езика им по-добре.
— Мидийците не те разбират ли? — подметна Кир.
Персиецът поклати гневно глава.
— Те са глупаци и селяни, господарю. Селяци. Обучен съм в Персеполис заедно с най-добрите офицери. Родът ми може да се проследи назад четирийсет и три поколения. Да не би да съм овчар, че да се грижа за подобни хора? — И се засмя на собственото си остроумие. — Мисля, че ме разбираш, господарю.
— Да — рече Кир. — Макар че разбирането на проблем не е същото като да знаеш как да го решиш. Теб бих могъл да заповядам да те бият. Да ти отрежат ушите или да дамгосат дясната ти ръка заради провалите ти. Бих могъл да те пратя у дома или просто да ти дам въже и да ти заповядам да се обесиш. Имам обаче стотици офицери като теб, които не виждат вината в себе си, когато хората им биват разбивани и обръщани в бягство отново, отново и отново!