Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

А какво правят тези хора тук? Проблемът с напредналите цивилизации, е, че стават все по-амбициозни. Хората от онази паралелна вселена достигнали толкова високо технологично ниво, че успели да разберат самите устои на Вселената и да коригират базовия „код“ на съзиданието. В резултат на една малка правописна грешка обаче кодът зациклил, при което се получило нещо умопомрачително — времето започнало да се повтаря и милиарди версии на едни и същи предмети и хора започнали да съществуват едновременно на едно и също място. Единствено екип от млади учени, които били разбрали за потенциалната грешка, преди да се случи, успели да отворят пространствена врата и да пристигнат в Лондон. Оттам те продължават да развиват своята дейност и много рядко се показват на бял свят сред останалите хора.

Откъде знам всичко това ли? Ами… една от младите жени-учени, работещи в кораба, беше излязла за разтуха в кръчмата през вечерта, в която по случайност и аз бях там. Запознахме се, бяхме пийнали повечко, и… предполагам, знаете какво се случи по-нататък, но тя реши да ми разкаже за себе си след това. Може би мислеше, че няма да й повярвам и че ще сметна историята й за фикция. Повярвах й. Не я потърсих повече.

Сега обаче познанството ни се оказваше предимство, защото, когато влязох във фоайето на Шард и отидох до един сервизен асансьор, който всички подминаваха, прошепнах „Епсилон“ и вратата се отвори. Асансьорът заслиза надолу. Минаха поне 5 минути, докато асансьорът спря и влязох в огромно помещение с десетки хора, движещи се напред-назад, и също толкова терминали, разпръснати привидно хаотично в помещението. Никой не ми обърна внимание. Слезеше ли някой долу, то той знаеше кода и беше един от тях.

Отидох до близкия терминал. Представляваше кръг светлина, реещ се във въздуха. Моята тукашна познайница беше споменала за всезнайните терминали, които надникват във вселенската матрица и черпят знания директно от нея. Заговорих:

— Желая информация.

Кръгът се завъртя в спирала и замъждука. Продължих:

— Покажи ми всичко, което знаеш за магическите явления в Елпида през последните няколко седмици.

Светлината изведнъж помръкна, а след това отново се появи. Показа ми стария замък, който знаех, се намираше отвъд хълма в края на града. Нямаше никого.

Изведнъж кръгът се превърна в сфера. В замъка се появиха фигури. Бяха същества с роби, но не задължително хора. Рога излизаха изпод качулката на един от тях. А други двама водеха със себе си… Лили! Сърцето ми започна да бие учестено. Сферата премигна и ми показа изглед на целия замък и другите му магически обитатели — всичко на всичко дузина души. Картината започна да се насочва към хълма над замъка. Не дочаках да видя, вече знаех каквото ми трябва. Лили беше в стария Елпидски замък и там трябваше да отида, за да я спася.

Преди това, обаче, ми трябваше някой, който да се бие вместо мен.