В здрача на вторник [bg]

— Ако обичате — каза Фрида, взирайки се в листа с менюто и цените, окачен отзад на стената. — Може ли да си поръчам една зеленчукова салата? И бутилка минерална вода.

— Салата — провикна се мъжът. Той се пресегна, извади пластмасова бутилка от хладилника и я сложи на щанда. — Нещо друго?

— Това е всичко — каза Фрида, подавайки банкнота от пет лири.

Мъжът плъзна рестото по плота.

— Салатата ще бъде готова след минутка.

Фрида извади рекламната листовка и я сложи пред него.

— Имам вашата листовка — каза тя.

— О, така ли? — отвърна мъжът.

Фрида се притесняваше от този разговор. Един погрешно зададен въпрос би накарал човека отсреща да си помисли, че тя е някакъв инспектор от общината. Той нямаше да отрони и дума повече и всичко щеше да свърши дотук.

— Бих желала да се консултирам с вас — започна тя. — И на мен ще ми трябват подобни листовки. Имам малък бизнес. Помислих си, че и аз бих могла да си отпечатам такива като вашите, за да го рекламирам.

Телефонът иззвъня. Мъжът вдигна слушалката и прие поредната поръчка.

— Това, което ви казвах — продължи Фрида, когато той отново се обърна към нея, — беше, че и на мен ще ми е от полза да си направя рекламни листовки. Питах се къде са отпечатали вашите.

— Надолу по улицата има офис на фирма за печатарски услуги — обясни й мъжът. — Изработиха ни няколкостотин броя.

— А после какво се случва? Те ли се ангажират с разпространението им?

— Те само ги отпечатват. Братовчед ми ги разнесе по къщите.

— Пуснал ги е в пощенските кутии?

— Нещо такова.

— А знаете ли какъв периметър е обходил? — попита Фрида.

Човекът повдигна рамене. Фрида почувства внезапна безнадеждност, сякаш се опитваше да сграбчи нещо, а то се изплъзваше от ръцете й.

— Просто съм любопитна. — Тя извади пътеводителя на Лондон от чантата си и прелиствайки го, отвори на търсената страница. — Вижте, най-вероятно аз самата ще трябва да разнасям рекламните материали, затова ме интересува каква територия може да покрие човек. Можете ли да ми покажете на тази карта къде точно е обикалял? Или е вървял напосоки?

Тя сложи картата пред него. Отзад се чу шум и на гишето се появи пластмасов съд. Мъжът взе салатата и й я подаде. В нея имаше ситно нарязано зеле, моркови, лук и резенче домат, полети с розов дресинг.

— Благодаря — каза Фрида. — А сега да разгледаме картата.

Мъжът въздъхна. Наведе се и сложи показалеца си на страницата.

— Казах му да тръгне по „Ейкър Лейн“ и да обходи всички улици от тази й страна.