Измамна светлина [bg]

Арт дилърът млъкна и премигна.

— Днес не се гордея особено с постъпката си. Трябваше или да се отнеса с уважение към жената, или изцяло да отменя изложбата. Но бях млад и имах още много да уча.

Въздъхна и продължи:

— Вечерта на вернисажа за пръв път погледнах картините й. Влязох в залата и видях как всички са се струпали в онзи ъгъл. Навярно се досещате какво се случи.

— Всичките й творби са се разпродали — предположи Гамаш.

Мароа кимна.

— До една. Хората изкупиха дори картините, които бе оставила у дома, без да са ги видели. За някои от тях дори се разрази война, наддаваха като полудели. Клиентът ми беше талантлив художник. Но тя бе по-добра от него. Много по-добра. Удивителна находка. Истинско ухо на Ван Гог.

— Pardon? — учуди се Гамаш. — Какво?

— Какво направи старецът? — прекъсна го Кастонге, който се бе заслушал в разговора. — Сигурно е бил бесен.

— Не. Беше чудесен човек. Научи ме на смирение. Самият той бе смирен. Но никога няма да забравя реакцията на съпругата му. — Замълча за миг и ясно си спомни образа на двамата възрастни художници. — Тя се отказа от рисуването. Не само никога повече не направи изложба, а дори не взе четката повече. Виждаше колко болка му е причинила, макар че той успяваше да скрие чувствата си. Неговото щастие бе по-важно за нея от собственото й. И по-важно от творчеството й.

Главният инспектор предполагаше, че историята би трябвало да има положителен и поучителен ефект. Разказ за любов, саможертва и самоотверженост. Но му звучеше като трагедия.

— Затова ли сте тук? — изрече.

Мароа кимна:

— Боя се, че да.

— От какво се боите? — намеси се Кастонге, който отново бе изпуснал нишката.

— Не забелязахте ли как Клара Мороу гледаше съпруга си вчера? — попита арт дилърът.

— И как той я гледаше — добави Гамаш.

Двамата мъже се спогледаха.

— Но Клара не е като жената, за която разказахте — рече детективът.

— Вярно е — призна Франсоа Мароа. — Но и Питър Мороу не е като моя възрастен клиент.

— Наистина ли мислите, че Клара може да се откаже от изкуството? — поинтересува се Гамаш.

— За да спаси брака си? За да спаси своя съпруг? Повечето хора не биха го направили, но жената, създала онези картини, може би е способна.

Арман Гамаш никога не се бе замислял за вероятността да се случи нещо подобно, но сега го направи и осъзна, че арт дилърът може и да има право.

— И все пак — продължи детективът — какво можете да сторите вие, за да предотвратите това?

— Е — призна Мароа, — нищо особено. Но поне исках да видя къде се е спотайвала през всичките тези години. Любопитно ми беше.

— И само толкова?

— Искало ли ви се е някога да отидете в Живерни[40], за да видите къде е рисувал Моне, или да посетите ателието на Уиш слоу Хоумър[41] в Праутс Нек[42]? Или да разберете къде са написали шедьоврите си Шекспир и Виктор Юго?