Само един поглед [bg]

Глава 14.

С неизменната си усмивка на морски хищник Крам отвори вратата и Грейс слезе от лимузината.

Карл Веспа си отвори сам от другата страна. Неоновият надпис сочеше черква на вероизповедание, за което Грейс никога не беше чувала. Допълнителен надпис уточняваше, че това е „Дом Господен“. Ако наистина беше така, Господ можеше да го възложи и на по-талантлив архитект. А така сградата имаше по-скоро вид на крайпътен търговски център.

Интериорът се оказа още по-грозен. Пред пошлия му блясък художествените творби на Грейс направо биха изглеждали невзрачни. Мокетът с цвят на евтино кресливо червило. Тапетите също червени, но по в по-тъмен кървав нюанс, при това украсени с безброй звездички и кръстчета. От вида на всичко това й се зави свят. Олтарът или мястото за богослужение, или по-скоро нещо като сцена — това нещо бе обградено с пейки. Те изглеждаха толкова неудобни, че човек по-скоро би стоял прав, отколкото да седне на тях. Грейс цинично си каза, че това е може би да не заспиват богомолците.

Още щом стъпи в това подобие на сцена олтар, сърцето на Грейс подскочи. Всичко беше решено в зелено и златисто жълто като униформата на капелмайстор. Грейс се огледа за свещеници, но не видя такива. Музикалната банда „Екстаз“ тъкмо инсталираше апаратурата си. Карл Веспа стоеше пред Грейс, вперил поглед в сцената.

— Това да не е църквата, към която принадлежите? — попита го Грейс.

Лека усмивка се изписа на устните му.

— Не е.

— Бих се осмелила да предположа, че не сте фен на… как бяха… „Екстаз“?

Вместо да отговори, Веспа каза:

— Нека се приближим още малко до сцената.

Крам ги поведе. Имаше гардове, но те отскачаха от пътя му, като да виждаха отровна змия. Щом стигнаха до първите редове на пейките в непосредствена близост до сцената, Грейс можа да обхване с поглед залата в цялостта й. Тя всъщност представляваше огромен амфитеатър, в чийто център се намираше сцената. Грейс почувства, че гърлото й се свива. Под религиозното було на всичко това се криеше просто рок концерт.

Веспа стисна ръката й:

— Всичко ще е наред.

Не, няма. Тя го знаеше. Не беше ходила на концерт или на спортно събитие, на каквото и да било от този род от петнайсет години. А преди това обичаше да ходи на концерти. Спомняше си например, че през гимназиалните си години бе присъствала на един на Брус Спрингстийн в Асбъри Парк Конвеншън Сентър. Още тогава си беше дала сметка, колкото и странно да е на пръв поглед, че между рок концерт и богослужение няма някаква огромна разлика. Когато Брус изпълни любимите й парчета „Meeting across the river“ и „Jungleland“, тя стоеше права, със затворени очи, с изпотено лице, отнесена, разтреперана от блаженство, точно както беше виждала омаяни тълпите при евангелистки проповеди по телевизията.

Харесваше й това чувство. Но не й се искаше да го изпитва пак.